Генрик Сенкевич - С огън и меч

В тоя миг му се стори, че цялата бдителност и настървеност на тия хиляди човешки същества е насочена срещу него и се почувства пред тях напълно безпомощен, напълно беззащитен. Беше сам.

„Никой не ще може да мине оттук!“ — помисли той.

Но се придвижи още напред, защото го дърпаше някакво неудържимо болезнено любопитство. Той искаше по-отблизо да види тая страхотна сила.

Изведнъж се спря. Тръстиковата гора свършваше като отрязана с нож. Може и наистина да я бяха изрязали за колибите. По-нататък чистата водна площ се червенееше кървава от огньовете, които се оглеждаха в нея.

Два големи ярки пламъка се издигаха току край бреговете. При единия стоеше татарин на кон, при другия молоец с дълга пика в ръка. Двамата се гледаха един друг, гледаха и във водата. В далечината се виждаха други, също така застанали на едно място стражи, които наблюдаваха.

Блясъкът от пламъците хвърляше сякаш огнен мост през реката. При бреговете се виждаха цяла редица малки лодки, с които стражата обикаляше из езерото.

— Невъзможно! — измърмори Скшетуски.

И изведнъж го обзе отчаяние. Нито да върви напред, нито да се върне назад! Ето цяло денонощие вече се блъска из калищата и локвите, диша гнилия въздух и кисне във водата — само за да достигне до тия именно станове, през които се беше наел да премине, и да разбере, че това е невъзможно.

Но и връщането назад също беше невъзможно; рицарят знаеше, че може да намери достатъчно сили, за да се влачи напред, но няма да намери за връщане. В неговото отчаяние имаше и глуха ярост; в първия миг му идеше да излезе от водата, да удуши стражата, после да се хвърли срещу тълпите и да загине.

Вятърът отново зашумя със странен шепот в тръстиките, като едновременно донасяше гласа на камбаните от Збараж. Скшетуски започна да се моли пламенно, биеше се в гърдите и призоваваше небето за спасение със силата и отчаяната вяра на удавник. Той се молеше, а татарският табор и казашкият стан ехтяха зловещо, сякаш в отговор на молитвата — черни и червени от огъня фигури се движеха като дяволски пълчища из пъкъла; стражите стояха неподвижно — реката течеше като кървава вода.

„Огньовете ще угаснат, когато настане глуха нощ“ — каза си Скшетуски и зачака.

Мина един час, мина втори. Глъчката намаляваше, огньовете наистина започнаха постепенно да гаснат — освен двата на стражата, които пламтяха все по-силно.

Стражите се смениха и беше ясно, че ще стоят така до сутринта.

На Скшетуски му хрумна, че може би през деня ще успее по-лесно да се промъкне — но веднага отхвърли тая мисъл. През деня вземаха вода, пояха добитъка, къпеха се — реката щеше да бъде пълна с хора.

Внезапно погледът на Скшетуски падна върху лодките. Те стояха в редици от по няколко десетки покрай двата бряга, а от татарската страна водораслите достигаха чак до най-близките лодки. Скшетуски се потопи до шия във водата и започна бавно да се придвижва към тях, с очи, упорито втренчени в татарския пазач.

След около половин час той беше почти до първата лодка. Планът му беше прост. С кърмовата си част лодките стърчаха над водата и образуваха нещо като свод, под който лесно можеше да се промъкне човешка глава. Ако всички лодки стояха борд до борд, доближени една до друга, татарският пост не можеше да види главата, която се придвижва под тях; по-опасен беше казашкият пост, но и той можеше да не забележи, защото въпреки отсрещния огън под лодките цареше мрак. Пък и нямаше друг път. Скшетуски не се колеба повече и скоро се намери зад лодките.

Той пълзеше на четири крака или по-скоро се влачеше, тъй като водата беше плитка. Беше толкова близко до татарина, който стоеше на брега, та чуваше пръхтенето на коня му. Спря за малко и се ослуша. За щастие лодките бяха допрени борд до борд. Сега Скшетуски бе впил поглед в казашкия пазач, когото виждаше като на длан. Но оня гледаше към татарския табор. Рицарят отмина петнайсетина лодки, когато изведнъж чу до самия бряг стъпки и човешки гласове. Спотаи се веднага и се ослуша. При пътуванията си в Крим той беше научил татарски — и сега тръпки го побиха по цялото тяло, когато чу заповедта:

— Сядай и тръгвайте!

Стана му горещо, при все че беше във водата. Ако те се качат в лодката, под която се е скрил в този момент, тогава е загинал; ако се качат в някоя от тези, които са напред, също е загинал, защото ще остане празно осветено място.

Всяка секунда му се струваше час. Изведнъж затропаха стъпки по дъските. Татарите седнаха в четвъртата или петата лодка зад него, тласнаха я и отплаваха към езерото.