Софи Оксанен - Чистка

— Стана случайно. Наистина! Дойдох в Естония и си спомних, че тук имам роднини. Баба ми е споменавала името на селото. И когато осъзнах, че тук имам близки, хрумна ми, че по този начин мога да избягам — поне в страната има някой, който би могъл да ми помогне. Името на Алийде бе единственото, което знаех. Нямах представа дори дали Алийде е тук, ала друго не можах да измисля. Паша ме доведе в Естония.

А дали да не я подмами или принуди да се върне в стаичката и да я остави там.

Или да я предаде на мафията. Да върне на руснаците онова, което си е тяхно.

— Нямах избор! А какво само правеше с момичетата — как той — да бяхте видяла как… Заснемаха всичко и казваха, че ще изпратят видеозаписите у дома и на Саша, на всички, ако опитам да избягам. Сега сто на сто са го сторили.

— Кой е Саша?

— Приятелят ми. Поне беше. Не биваше да убивам шефа им. Сега всички вкъщи са научили и никога няма да мога да се върна…

— Повече не би могла да погледнеш Саша в очите.

— Не.

— Нито пък някой друг.

— Не.

— Нито би могла да знаеш кой от хората, дето вървят насреща ти по улицата, ги е виждал. Те просто гледат, а ти никога не би угадила дали си била разпозната. Ще се смеят помежду си, загледани към теб, а няма как да разбереш дали говорят за тебе.

Алийде затвори уста. Какви ги дърдореше всъщност? Момичето я гледаше втренчено.

— Свари кафе — заръча на Зара, отвори входната врата и я затръшна зад гърба си.

1951, Западна Естония

— Антс Макаров, син на Андрес — Ханс въртеше и сучеше новото си име. — И ми трябва само адресна регистрация и отивам на работа?

— Точно така.

— Ти си невероятна жена.

— Въпрос на организация. Струваше едно прасе. И два буркана мед.

Алийде му връчи камара комунистически вестници и го застави да ги изчете във влака на път за Талин.

— После ги дръж на видно място в стаята си.

Той пусна вестниците и избърса ръце в панталоните си.

— Ханс, трябва да изглеждаш правдиво! Трябва също да ходиш на събрания и да взимаш участие!

— Не бих могъл.

— Ще ти се наложи! Ще те закарам до гарата с коня, ще се скриеш сред пазарските стоки отзад, та никой от селото да не се чуди кой е този непознат в каруцата. После просто ще скочиш на влака. След това ще ти дойда на гости и ще ти донеса вести.

Ханс кимна.

— Ще се оправиш ли сама?

Алийде се извърна към печката. Не беше споделила с Ханс плановете, които бе започнала да крои, след като го уреди с паспорт. Смяташе да се раздели с Мартин, да напусне колхоза — щеше да обясни, че отива да се обучава за някоя добра професия, щеше да обещае да се върне. Тогава всички несъмнено щяха да гласуват за заминаването й, колхозът се нуждаеше от образовани работници. Причината би била достатъчно основателна, за да я освободи от това крепостничество, наречено колхоз. После щеше да започне работа като художничка или на жп-линиите, там си имаха и общежитие, а същевременно да се обучава, най-вероятно във вечерното училище, на всички работни места поощряваха образованието, а тогава щеше да бъде и близо до Ханс, щяха да ходят на разходка, на кино, да вършат всякакви такива неща и всичко би било прекрасно, на улицата нямаше да среща познати, нямаше да я лаят кучета на всяка крачка, всичко щеше да бъде ново и никъде нямаше да лъха на Ингел. Ханс най-сетне щеше да прозре каква чудесна жена бе всъщност неговата Лийде. А за какво ли би допринесъл цял един нов живот, когато самото обещание за паспорт бе накарало Ханс да се държи разумно? Разбира се, Алийде не знаеше как той би реагирал на факта, че улиците на Талин гъмжат от руснаци, че най-вероятно половината от работниците в заводите говорят на руски. И все пак — веднъж да вкуси от вятъра и небето, загубата сигурно нямаше да му тежи чак толкова, че да не понася руснаците, да не бъде склонен на дребни отстъпки?

В дъното на гардероба в спалнята я чакаха новите й обувки. Старите щеше да остави във влака за Талин, а тези имаха токчета, та вече нямаше да се налага да запълва с парчета дърво вдлъбнатините във връхните обувки, предназначени за токчетата на официалните. 23

Тъкмо се бяха върнали от ветеринаря. Мартин му бе занесъл бутилка ракия, лекарят му бе дал документи, с които заводът за колбаси щеше да приеме кравата им, умряла същата сутрин след продължително боледуване. Алийде свали забрадката си и светна лампата в кухнята.

На пода имаше кръв.

— Ще си сръбне ли мъжлето ми преди лягане?