Софи Оксанен - Чистка

Зара се опитваше да се отърси от спомена за Катя, не искаше да разказва на Алийде за нея, трябваше да си остане във Владики. Бъбренето й почти бе накарало жената да се усмихне и тя бутна към нея второ парче пай. Зара го прие и се почувства нагла. Не можеше да забрави просто така, че бе свикнала за всичко да иска разрешение от Паша. Беше нагла, понеже бе приела пая, без той да й позволи. Беше нагла с историите за родното си място пред човек, с когото Паша не й бе разрешил да разговаря. Беше нагла, понеже не биваше да бъде там, на място, където не се нуждаеше от съгласието му, за да отиде до тоалетната. Ако сега я заболеше глава, Алийде сто на сто щеше да й предложи лек, без да я моли. Ако започнеха женските й мъки, Алийде веднага щеше да й даде нещо, да приготви баня, да й донесе бутилка с гореща вода в леглото и тя нямаше да й бъде задължена. Всеки момент тази нереалност можеше да се разсее, а Зара отново да изпадне в познатата действителност, при клиентите и дълговете, всеки момент Паша и Лаврентий можеха да свият на двора, всеки момент, и тогава вече нямаше да може да се сеща за Владики, да черни спомените за родното си място с този свят. Ала сега имаше възможност да мисли за тях.

— Та ти си била щастлива там — Алийде звучеше смаяна.

— Разбира се.

— Как така разбира се?

Внезапно жената се възрадва, сякаш бе открила някаква новост.

— Е, та това е прекрасно!

Зара вирна глава.

— Да. Беше забавно и да бъда пионер.

Никога не беше добра в маршируването в строй и тем подобни неща. Ала бе приятно да седят около лагерния огън и да пеят. Гордееше се и с пионерската си значка. Бе се възхищавала на червения й фон и бе галила ясното, златно чело на Ленин, златните му уши.

Докато говореше за Владики, Катя все пак се вясваше в главата й от време на време. На нея никога не би могла да разкаже за града. Що се отнася до Катя, не бе успяла навреме, а молбата й дори не беше кой знае колко голяма. Зара си бе мислила, че все пак щеше да дойде денят, в който би направила Катя владивостокско момиче, ала той така и не настъпи. Дали да не поеме риска да изкопчи от Алийде тайните й, макар да съществуваше вероятността тя да не й помогне по въпроса с Паша?

1991, Берлин

Паша пусна видеокасетата. Най-напред на екрана се появи еректирал червен член, после висналото, космато шкембе на мъж на средна възраст, сетне гърдите на младо момиче. Мъжът й заповяда да си стисне циците и тя започна да ги мачка и масажира, а той се заигра с пишката си. В кадъра влезе и втори мъж, който разкрачи бедрата на момичето, разтвори я и извади самобръсначка за еднократна употреба, с която я обръсна.

Паша седна на дивана, зае удобна поза и отвори ципа си.

— Ела да видиш.

Зара не се подчини достатъчно бързо, при което той дойде и я дръпна пред екрана, изпсува и се върна на дивана, извади оная си работа. Видеото вървеше. Паша мастурбираше. Коженото му яке скърцаше. Навън беше ден. Хората отиваха на пазар, купуваха братвурст и кисело зеле и говореха на немски, муха бръмчеше около лампата в магазина…

— Гледай!

Паша я удари по тила и седна до нея, за да бъде сигурен, че следи видеото. Изхлузи пеньоара през главата й и й заповяда да застане на четири крака със задните си части към него, задника, лицето към екрана.

— Разтвори крака.

Разкрачи се.

— Още.

Подчини се.

Паша мастурбираше зад гърба й.

На екрана шкембестият мъж тикна пишката си в лицето на момичето, смяташе да се изпразни в него.

Момичето имаше нейното лице.

Ликът й се покри със сперма. Вторият мъж навря члена си в нея и застена. Паша еякулира, по бедрата на Зара се стече топъл секрет. Той закопча панталона си и отиде да си вземе бира. Кенът изщрака. Дългите глътки на Паша отекваха из почти празната стая. Зара продължаваше да стои на четири крака пред видеото. Коленете я боляха.

— Обърни се насам.

Зара се подчини.

— Разтъркай я тая путка. Разкрачи се както трябва.

Зара легна по гръб и размаза спермата му в себе си.

Паша извади фотоапарат и щракна една поза.

— Сигурно разбираш какво се случва с тези снимки и записи, ако речеш да ме разиграваш.

Зара спря да търка.

— Ще ги пратя на твоята бабушка. После и на Саша, и на родителите му. Разполагаме с имената и адресите им.

Дали Оксанка им бе разказала за Саша? За него не искаше да мисли никога повече. Понеже Саша изникваше в съзнанието й като глас, който изричаше името й и понякога я будеше. Само заради него на моменти си спомняше, че е Зара, а не Наташа. Особено на границата със сънищата, в този пейзаж, размекнат от алкохол и други вещества, изведнъж се случваше да почувства как Саша се сгушва около нея, ала веднага се отърсваше от това усещане. Никога нямаше да създаде с него първия им общ дом, нито пък щяха да пият шампанско в деня на дипломирането си, та бе по-добре да не мисли за подобни неща, по-добре да изпие чаша ракия, да вземе хапче, да помоли Лаврентий за глътка силно питие и да го изсмуче. Иначе не си струваше да размишлява твърде много, така беше по-добре, така беше по-лесно. Не биваше да забравя само едно: макар лицето на Зара да бе на лентата на Паша, то не разказваше нейната история, а тази на Наташа, това никога не биваше да се превръща в историята на Зара. Нейната бе някъде другаде, на лентата беше историята на Наташа.