Софи Оксанен - Чистка

И все пак книгите на Софи Оксанен не са за мазохисти! И най-жестоките сцени тя описва с невероятен… лиризъм, прибягвайки до лоното на природата като източник на символи, защита, утеха, домашен уют и най-вече сила — природата, от която душата на северния човек е неделима част, а характерът му се е изграждал в суровите условия на околната среда от памтивека. Спечелила си слава на хроникьорка на новата естонска история, Оксанен пише за немите жертви на две окупации — немската и съветската, за универсалните, необвързани с времето, културата или политическия строй престъпления срещу човечеството. По повод току–що издадения си четвърти роман авторката споделя: „В Тампере срещнах възрастна моя читателка, Ела, която ми разказа нещо интересно. Заглавието на романа «Когато изчезнаха гълъбите» препраща към началото на немската окупация в Естония (1941). Войниците от Вермахта изловили гълъбите и ги изяли. На естонците това се струвало особено странно, тъй като те не ядат гълъби. Ела ми каза, че си спомняла нещо подобно от детството си — тя е от Ингрия, карелска бежанка от войната. Вермахтът не очистил Карелия от гълъбите, а от лястовиците. Ядели ги.“

Ето такива неща разказва Софи Оксанен с романтиката и сладкодумието на бабините приказки, като същевременно поразява много естонци: как съумява една толкова млада финландка да изгради такъв достоверен образ на миналото в южната им съседка? Истината е, че тя прави изследвания, достойни за научна дисертация, и знае, че има известни национални истории, за които можеш да говориш само по определен начин. Източниците й са и сериозни, и куриозни — от недостъпните навремето доклади на КГБ до рекламите от телефонните указатели. Използва материали от женските списания, издавани през 20-те и 30-те години в Естония, които четяла у баба си, но нямала възможност да пренесе във Финландия: застрашавали националната сигурност. Естонските борци за свобода били смятани за престъпници, а архивите изобилстват с информация за хора, опасни според стандартите на СССР. Вдъхновението за „Чистка“ пък идва от стара семейна история от 40-те, според която възрастна жена от село и дъщеря й намират ранен естонски войник в двора на къщата си. Той моли за помощ, приютяват го и му построяват стаичка за скривалище, но съселяните им ги надушват и съответно… издават. Дъщерята е водена на разпити, винаги нощем, връща се видимо недокосната, но никога повече не проговаря. Софи отрано проумява, че официалната истина няма нищо общо с действителността, на всичкото отгоре е оправдана, а престъпленията просто изчезват, жертвите също, недоумява обаче защо жените и до днес са третирани с бруталност, характерна повече за каменната ера. Тъкмо това я провокира да пише за положението им по време на войната (от 40-те през 60-те, та чак до 90-те години). Военните конфликти, иначе традиционна тема за финландската литература, всъщност са история на мъжете, на техните решения и действия. Ето защо е необходимо някой да разкаже и за преживяванията на жените. Още от XIX век битува представата, че докато финландците кръстосват бойните полета на пресованата си между два противоположни свята родина, жените стават по-самостоятелни. Именно тази им възможност за действие довежда в крайна сметка до тяхната социална и културна еманципация, до извоюването на редица права посредством една тиха революция с перо и мастило, а в крайна сметка и до създаване на държавата на благоденствието. „Чистка“ е история за изборите, които жените правят, за да оцелеят в един свят на жестокост, унижения, злоупотреба, болка и срам, който, уви, е съвършено актуален и в наши дни. Визирайки Сталиновите изселвания в сибирските лагери, заглавието на фински препраща и към идеята за духовно пречистване, изкупление и възмездие, а оттам и за живота в едно своеобразно земно „чистилище“, в което жените са стока за продан, а варварското отношение към тях само мени своята форма, но никога същността и последиците си. Новата история на Естония е пълна със семейства, които изобщо не са такива на практика — с избягали или насилствено изселени хора, с разделени роднини. Парите днес заемат мястото и функцията на идеологията на окупаторите, а произволът е един и същ — ако някой разсъблече в метафоричен план двете главни героини в романа, възрастната Алийде и младата Зара, ще види едно и също женско тяло.

В „Чистка“, до момента преведен на 43 езика и жънещ невиждан досега успех, изходната точка са не емигрантите, а останалите в родното естонско село. Самата Оксанен твърди, че обича времевата перспектива и не би се наела да пише за съвремието ни, ала редуването на истории от различни поколения всъщност предава една и съща съдба. Авторката съживява историческия роман и подхваща проблеми, които не са релевантни във всеки национален контекст (трафикът на хора например по думите й не се обсъжда в Естония), но са в еднаква степен разпознаваеми. Такъв е физическият и психически произвол над жени в различни времена и сфери. Сюжетът е преплел всички необходими елементи за една успешна интрига: дългогодишна завист между сестри, отнета любов, фатална ревност, предателство, отмъщение, преследване, напрежение, трескава борба за живот, убийства — всичко облечено в детайлизиран, достоверен исторически наратив, в който гледните точки на двете героини се редуват с извадки от дневника на укриващ се националист, създавайки една споена, пулсираща история, заличила границите между поколенията и режимите. Оксанен изхожда от най-дребните подробности, изграждайки осезаеми внушения с изчистен стил. Така например Алийде приготвя зимнина със същия педантизъм, с който някога е потулила историята на семейството си, за да се предпази. Според шведската преса, „Чистка“ връща вярата в способностите и силата на романовото изкуство. Запознала се от малка с условията на социализма и колхозната действителност, чиито последици са очевидни и днес, авторката съставя жизнеспособна хроника на едно отминало ежедневие с добрите и лошите му страни, макар самата да не е била негов свидетел. Финландката се стреми да представи новата, старателно укривана история на Естония пред западния свят. Факт е, че Втората световна война играе ролята на крайъгълен камък за етичната система на региона, който се явява географски, морален и политически център на епохата. Неизбежни са и паралелите с нашия XXI век, тъй като екзистенциалният и политически избор така и не губи своята актуалност, а моралното и политическо самоопределяне на жените и нациите като цяло не е достигнало своята финална фаза.