Генри Миллер - Колосът от Маруси

В Патра решихме да слезем на брега и да вземем влака за Атина. Хотел „Сесил“, където отседнахме, е най-добрият, на който някога съм попадал, а аз съм бил в доста хотели. Стая, която в Америка би струвала не по-малко от пет долара на ден, тук е двайсет и три цента. Надявам се всеки, който минава през Гърция, да се отбие в хотел „Сесил“ и да се убеди сам. Това си е събитие, което се помни цял живот… Закусихме към обяд на терасата на солариума с изглед към морето. Между Даръл и жена му избухна ужасна кавга. Почувствах, че не съм в състояние да помогна, можех единствено да изпитвам жал към тях с цялото си сърце. Беше си лична разправия, в която войната бе само претекст. Мисълта за война кара хората да обезумеят, да оглупеят, дори когато са умни и далновидни като Даръл и Нанси. Войната има и друга лоша страна — поражда у младите чувство за вина и ги изпълва с угризения на съвестта. В Корфу бях станал свидетел на щуротиите на един съвършено здрав психически млад англичанин, на около двайсет години, който възнамеряваше да се посвети на изучаването на Гърция. Търчеше насам-натам като обезглавен петел, молейки се някой да го прати на фронта, където да бъде разкъсан на парчета. Сега Даръл говореше по същия начин, с единствената разлика, че не се беше побъркал дотолкова, та да иска да умре, отивайки с гръцката армия на албанската граница — защото мислеше повече за гърците, отколкото за сънародниците си. Стараех се да не се намесвам, понеже, ако се бях опитал да го разубедя, само щях да насърча самоубийствените му пориви. Не желаех да го видя убит; струваше ми се, че войната може да бъде доведена до безплодния си край и без жертването на човек, който би могъл да даде много на света. Той знаеше моето мнение за войната и смятам, че дълбоко в душата си бе съгласен с мен, ала тъй като беше млад, годен за военна служба и — пряко волята си — англичанин, бе изпаднал в недоумение. Мястото въобще не беше подходящо за обсъждане на подобна тема. Атмосферата бе наситена със спомени за Байрон. Когато Месолонги е толкова близо, е почти невъзможно да се разсъждава трезво за война. Британският консул в Патра се оказа далеч по-здравомислещ. След един кратък разговор с него отново изпитах уважение към Британската империя. Също така си напомних, че войната все още не беше обявена. Неведнъж бе на ръба да се разрази — може би въпреки всичко щеше да ни се размине.

Хапнахме си добре на площада и в късния следобед се качихме на мотрисата за Атина. Докато разговарях с други пътници, един грък, пристигнал от Америка, ме поздрави свойски като американски брат и се впусна в безконечен, дразнещо тъп монолог за великолепието на Чикаго, където подозирам, че бе живял не повече от месец. Смисълът на излиянието му се свеждаше до това, че бил нетърпелив да се върне обратно у дома, имайки предвид Америка; смяташе сънародниците си за необразовани, мръсни, изостанали, некадърни и прочее, и прочее. Даръл се намеси веднъж, за да се поинтересува на какъв език говори тоя тип — досега не бе чувал подобен американски английски от грък. Онези, с които беседвах, поискаха да узнаят защо бе толкова развълнуван чудатият им сънародник. Бяхме общували на френски, преди този яху 16 16 Препратка към романа на Джонатан Суифт „Пътешествията на Гъливер“, където яху са деградирали хора, неспособни да разсъждават и да живеят в мир, жители на страната на хоинъмите. — Б.р. да се появи. И на френски им казах, че е невежа. Тогава гъркът ме попита на какъв език говоря и когато му отвърнах „на френски“, заяви: „Не ги разбирам тия езици; американският ми стига… Аз съм от Чикаго“. Макар съвсем ясно да му бях показал, че историите му не ме интересуват, настояваше да ми разкаже всичко за себе си. Бил се запътил към едно планинско селце, в което живеела майка му; искал да се сбогува с нея, преди да замине. „Представи си колко необразовани са тези хора — добави той, — донесох чак от Чикаго една вана за майка ми, монтирах я със собствените си ръце. Мислиш, че го оцениха ли? Подиграха ми се, рекоха ми, че съм бил луд. Те не желаят да са чисти. А в Чикаго…“ Извиних се на спътниците си, задето се бе наложило да изслушат този идиот, обясних им, че така въздейства Америка на осиновените си деца. При което те се разсмяха от сърце, включително и простият грък, който не бе разбрал и дума, тъй като бях направил коментара си на френски. А за капак тъпакът ме попита къде съм учил английски. След като му обясних, че съм роден в Америка, отвърна, че досега не бил чувал някой да говори като мен; каза го по такъв начин, та да изтъкне, че единственият правилен английски е неговата касапска разновидност 17 17 Алюзия за известните чикагски кланици. — Б.р. .