Генри Миллер - Колосът от Маруси

И така, продължих да говоря за Шъруд Андерсън като картечница. Обръщах се главно към капитан Антониу. Спомням си погледа, който ми отправи, когато свърших, сякаш казваше: „Продадено. Вземам всичко. Опаковай го“. Много пъти оттогава съм се наслаждавал на удоволствието да препрочитам Шъруд Андерсън през очите на Антониу. Той непрестанно плава от един остров към друг, пишейки стихове, докато нощем обикаля из непознати градове. Няколко месеца по-късно една вечер се видяхме за броени минути в чудатото пристанище Ираклион на остров Крит. Още си мислеше за Шъруд Андерсън, въпреки че приказваше за товари, прогнози за времето, запаси от прясна вода. Можех да си го представя как, веднъж озовал се в открито море, се качва в каютата си, взема малка книжка от лавицата и се потапя в тайнствената нощ на безименен град в Охайо 20 20 Препратка към сборника с разкази „Уайнсбърг, Охайо“ на Шъруд Андерсън. — Б.р. . Завиждах му за нощите на кораба, завиждах му за покоя и уединението в морето. Завиждах му за островите, на които се отбиваше, и за самотните разходки из смълчани селца с нищо незначещи за нас имена. Да стана лоцман, бе първото ми ясно изразено желание. Представях си как стоя сам на командния мостик, направлявайки кораба по опасния му курс. Да предусещаш капризите на времето, да бъдеш в тях, да се сражаваш с природните стихии — това бе мечтата ми. Лицето на Антониу неизменно носеше отпечатъка на подобни сражения. Същият отпечатък присъства и в съчиненията на Шъруд Андерсън. Харесвам хората, на които стихиите са им в кръвта…

Разделихме се в ранните утринни часове. Върнах се в хотела, отворих прозореца и постоях така, гледайки към опустелия площад. Вече имах още двама верни гръцки приятели и това ме караше да се чувствам щастлив. Замислих се за всичките приятели, които бях спечелил за краткото си пребиваване тук. Сетих се за Спиро шофьора, за Караменайос полицая. И за Макс бежанеца, който си живееше царски в хотел „Крал Джордж“; той явно не мислеше за нищо друго, освен как да направи приятелите си щастливи с драхмите, които не можеше да изнесе от страната. Нямаше как да забравя и собственика на хотела, който, за разлика от френските хотелиери, от време на време ме питаше дали не се нуждая от пари. Кажех ли му, че тръгвам на малко пътешествие, все ми напомняше: „И да ми телеграфирате, щом ви потрябват пари“. Със Спиро беше същото. Когато си вземахме довиждане на кея в нощта на всеобщата паника, последните му думи бяха: „Господин Хенри, ако имате път отново към Корфу, искам да дойдете при мен. Не искам никакви пари, господин Хенри, само да дойдете и да живеете при нас колкото си пожелаете“. Където и да отидех в Гърция, чувах все тоя рефрен. Даже и в префектурата, докато чаках да ми оправят документите, полицаят прати да донесат кафе и цигари, за да ми е по-комфортно. Хареса ми и как просят. Изобщо не се срамуват. Спират те открито и те молят за пари или цигари, сякаш имат право на това. Добър знак е, когато хората просят по такъв начин: означава, че умеят и да дават. Французите например не знаят нито как да дадат, нито как да поискат помощ — и в двата случая се чувстват неловко. За тях е добродетел да не безпокоиш другия. Ето я отново стената. Гъркът не се обгражда със стени: взема и дава безрезервно.

Англичаните в Гърция — тъжна гледка впрочем — явно имат доста лошо мнение за гръцкия характер. На тях им липсва воля, въображение, гъвкавост. Те, изглежда, смятат, че гърците трябва да са им вечно благодарни, задето разполагат с могъща военна флота. Англичанинът в Гърция е смешен и противен: не струва дори колкото мръсотията, насъбрала се между пръстите на краката на гръцки бедняк. Столетия наред гърците са имали най-върлия враг, който един народ би могъл да има — турците. Подир векове на робство са се освободили от ярема и ако не е било вмешателството на Великите сили, сигурно са щели да натирят турците вдън земя и да ги изтребят. Днес двата народа, след обмен на преселници в рамките на няколко поколения, което е твърде необичайно, са станали приятели. Те се тачат взаимно. И все пак англичаните, които отдавна щяха да са изчезнали от лицето на земята, ако бяха подложени на подобно третиране, си мислят, че могат да гледат гърците отвисоко.

Където и да отидеш в Гърция, атмосферата е наситена с геройства. Говоря за съвременна, не за Древна Гърция. А надниквайки в историята на тази малка страна, ще видиш, че жените са също тъй храбри като мъжете. Даже уважавам гъркините повече от гърците. Гъркинята и гръцкият православен свещеник — те са тези, които са поддържали борбения дух. Никъде по света не ще откриеш повече примери за упорство, смелост, безстрашие, дързост. Нищо чудно, че Даръл искаше да се сражава рамо до рамо с гърците. Та кой не би предпочел да се бие редом с Бубулина 21 21 Ласкарина Бубулина (1771–1825) — национална героиня, командир на флота във войната за независимост на Гърция от 1821 г. — Б.пр. , да речем, вместо с тълпа хилави мекушави новобранци от Оксфорд или Кеймбридж?