Генри Миллер - Колосът от Маруси

Това, което най-силно ме порази в Гърция, е, че тя е свят по мярата на човека. Вярно е, че и Франция създава такова впечатление, ала има разлика, огромна разлика. Гърция е дом на боговете; те може да са мъртви, но тяхното присъствие все още се усеща. Боговете са били съизмерими с хората: сътворил ги е човешкият дух. Във Франция, както и навсякъде в западния свят, връзката между човешкото и божественото е прекъсната. Скептицизмът и парализата, предизвикани от този разкол в самата човешка природа, сочат неизбежното разпадане на съвременната цивилизация. Ако хората престанат да вярват, че един ден ще се превърнат в богове, то тогава със сигурност ще се превърнат в червеи. Много е казано за новия жизнен порядък, предопределен да се роди на американския континент. Трябва да имаме предвид обаче, че още поне хиляда години не ще се провиди дори и в зародиш. Настоящият ни начин на живот, американският, е също толкова обречен, колкото и европейският. Нито една нация не би могла да положи началото на нов жизнен порядък, докато не бъде установен един нов светоглед. От горчивия си опит сме научили, че всички народи по света са съдбовно свързани, но не сме използвали това знание по разумен начин. Видяхме две световни войни и несъмнено ще видим и трета, и четвърта, вероятно и повече. Няма да има надежда за мир, преди старият ред да бъде съборен. Светът трябва отново да стане малък, какъвто е бил древният гръцки свят, достатъчно малък, за да обхване всеки един. Без да бъде вместен и последният човек, истинско човешко общество не може да има. Разумът ми подсказва, че подобен начин на живот не ще настъпи скоро, ала също и че нищо друго няма да удовлетвори човека. Докато той не стане напълно човек, докато не се научи да се държи като част от Земята, ще продължи да създава богове, които ще го погубват. Трагедията на Гърция не се състои в гибелта на една велика култура, а в загубата на една велика идея. Грешим, като казваме, че гърците са очовечили боговете. Тъкмо обратното. Боговете са очовечили гърците. Имало е един момент, когато сякаш истинският смисъл на живота е бил прозрян, задъхан миг, в който съдбата на целия човешки род е била застрашена. Това мигновение е изчезнало в пламъка на мощта, погълнал опиянените гърци. Те са сътворили митология от една реалност, недостъпна за човешкото им разбиране. Захласнати по мита, забравяме, че той е роден от реалността и в основата си не се различава от коя да е друга форма на творчество, освен че има общо с живеца на живота. Ние също създаваме митове, макар вероятно да не го съзнаваме. Ала в нашите митове няма място за боговете. Градим един абстрактен, нечовешки свят от пепелта на един илюзорен материализъм. Доказваме на самите себе си, че Вселената е празна — задача, оправдана от собствената ни празна логика. Решени сме да завоюваме и ще завоюваме, но завоеванието е смърт.

Мнозина остават учудени и смаяни, когато говоря за въздействието, което посещението в Гърция ми оказа. Разправят, че ми завиждат и че им се искало един ден и те да отидат там. Ами защо не го сторят? Защото никой не може да се наслади на жадуваното преживяване, преди да е готов за него. Хората рядко мислят това, дето казват. Всеки, който твърди, че жадува да прави нещо различно от това, което прави, или да бъде на място, различно от това, на което е, лъже сам себе си. Да жадуваш, не значи просто да ти се иска. Да жадуваш означава да станеш такъв, какъвто си дълбоко в сърцевината си. Някои хора, четейки тези страници, неизбежно ще осъзнаят, че не им остава нищо друго, освен да осъществят жадуваното. Една мисъл на Метерлинк за истината и действието промени целия ми възглед за живота. Нужни ми бяха двайсет и пет години, докато напълно вникна в значението й. Други люде са по-чевръсти в съгласуването на идея и действие. Ала работата е там, че именно в Гърция аз най-накрая постигнах тази съгласуваност. Пречистих се, върнах се в същинското човешко измерение, готов да приема своя жребий и да давам от всичко, което съм получил. Озовал се в гробницата на Агамемнон, аз се преродих истински. Въобще не ме интересува какво хората ще си помислят или кажат, когато прочетат подобно твърдение. Нямам желание да обръщам никого в моя начин на мислене. Знам, че каквото и влияние да окажа върху света, то ще бъде резултат от примера, който съм дал, а не от думите, които изричам. Поднасям това описание на пътуването си не като принос към човешкото познание, защото моето е скромно и маловажно, а като дан към човешкия опит. Несъмнено в разказа ми има грешки, но истината е, че с мен се случи нещо и аз съм го изложил толкова искрено и правдиво, колкото умея.