Генри Миллер - Колосът от Маруси

Здесь есть возможность читать онлайн «Генри Миллер - Колосът от Маруси» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Год выпуска: 2014, ISBN: 2014, Издательство: Колибри, Жанр: Историческая проза, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Колосът от Маруси: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Колосът от Маруси»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

В навечерието на Втората световна война Милър заминава на пътешествие в Гърция по покана на английския романист и поет Лорънс Даръл. Запленен от гръцката история и култура, от гръцкия характер и гръмовержните майстори на устното и писаното слово, той създава едно от най-емоционалните и възторжени произведения в световната литература, посветени на тази древна цивилизация и на днешните й следовници. В него присъства всичко, което олицетворява Гърция — руини, легенди, митове, герои, богове, живописни острови и море, обвеяни от магично минало. В съзнанието на автора страната поражда множество асоциации с разни епохи и личности от човешката история, разпалва въображението му, рисуващо образи и картини, съизмерими по размах с вековните предания. Ала има и нещо повече в наситеното повествование отвъд географските и историческите измерения, и тъкмо то придава сила и красота на въздействието. „Колосът от Маруси“ е духовен пътепис, плод на пътуване с широко отворени сетива към хилядолетния дух на Гърция и към душата на нейните обитатели. От неизчерпаемите недра на гръцката земя, населена с божества, Милър пие древност, виталност, чудотворство и душевен мир, жадно и с наслада, която лъха от всеки ред.
  
Хенри Милър е роден през 1891 г. в Ню Йорк. Отказва се от следване в университета, сменя множество професии. Установява се във Франция (1930–1939) като европейски редактор на американското списание „Феникс“. През 1939 г. се преселва в Гърция, а от 1940 г. отново е в САЩ — Калифорния, където живее до смъртта си (1980). Неговите най-добри произведения дълго време са били забранявани в САЩ. Автор е на романите „Тропика на Рака“, „Тропика на Козирога“, „Черна пролет“, създадени през 30-те г. на XX век във Франция, както и на автобиографичната трилогия „Разпятие в розово“: „Сексус“ (1949), „Плексус“ (1953), „Нексус“ (1960). Публикува сборници с разкази, очерци, стихотворения в проза, както и с есета и мемоарна проза. Творчеството му, често оценявано като скандално, понякога и антифеминистично, оказва дълбоко влияние върху писателите от бийт поколението. 
Американският белетрист Хенри Милър (1891–1980) е известен най-вече с романите си „Тропик на Рака“, „Тропик на Козирога“ и „Черна пролет“, изпълнени с видения, символика, еротика, фантазия и много хумор. „Колосът от Маруси“ го представя в различна светлина и по мнение на мнозина, а и на самия него, е най-ярката му творба. В колоритния портрет на гръцкия интелектуалец и бохем Георгиос Кацимбалис някои критици съзират елементи на изразителен автопортрет.

Колосът от Маруси — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Колосът от Маруси», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

На гарата цареше пълна бъркотия. Току-що се бе разбрало, че влакът ще закъснее час-два — имало наводнение някъде по линията, никой не знаеше къде точно. Дъждът се лееше неумолимо и безспирно, сякаш всички кранове на небесния водопровод са били отворени, а гаечният ключ — изхвърлен. Седнах на една пейка отвън и се приготвих за дълга обсада. Минути по-късно някакъв човек приближи и попита:

— Здрасти, ти какво прави тук? Ти американец? — Кимнах и се усмихнах. — Пъклена страна, а? — рече той. — Много бедна, ей т’ва е проблемът. Откъде си ти, от Чикаго? — Седна до мен и взе да ми опява колко прекрасна била организацията на американските железници. Грък, естествено, който бе живял в Детройт. — Защо се върнал в тази страна, аз не знае — продължи. — Всички беден тук, не можеш да правиш пари. Скоро ще почне война. Глупак аз, дето напусна Америка. Какво мислиш за Гърция, харесва ти? Колко дълго оставаш тук? Мислиш ли Америка отива на война?

Реших да се измъкна от лапите му възможно най-бързо.

— Опитай се да узнаеш кога ще пристигне влакът — казах, пращайки го при телеграфиста.

Не се и помръдна.

— Какъв смисъл — рече, — никой не знае. Може би утре сутринта.

Взе да говори за автомобили, какъв страхотен бил фордът например.

— Нищо не разбирам от коли — отвърнах.

— Странно — учуди се той, — а си американец.

— Не обичам колите.

— Добре де, ама когато искаш да идеш някъде…

— Никъде не искам да ходя.

— Странно — повтори, — може би предпочиташ влака, да?

— Предпочитам магарето пред влака. Обичам също и да вървя пеша.

— Брат ми е същият — каза, — брат ми вика: „Що ти е кола?“. Брат ми никога не качвал в кола. Той остава тук, в Гърция. Живее в планините, много беден, но разправя, че не му пука, щом има какво да яде.

— Сигурно е интелигентен човек — вметнах аз.

— Кой, брат ми? Не, той не знае нищо. Не може да чете, не може да пише, даже и името си не може да напише.

— Това е хубаво — рекох, — тогава трябва да е много щастлив.

— Брат ми? Не, той много тъжен. Изгуби жена си и три деца. Викам го да дойде в Америка с мен, ама той казва: „Що ми е да ходя в Америка?“. Аз му казвам ще прави много пари там. Той казва не ще да прави пари. Само иска да яде всеки ден, това всичко. Никой няма амбиции тука. Америка всеки иска да бъде успех. Може би един ден твоят син стане президент на Съединени щати, а?

— Може би — съгласих се аз, за да му доставя удоволствие.

— В Америка всеки има шанс, бедняк също, да?

— Аха.

— Сигурно аз се върне и прави големи пари, как мислиш?

— Пробвай се — отговорих.

— Да, туй викам аз на брат ми. Трябва да работиш. В Америка работиш като вол, ама ти плащат. Тука бачкаш и бачкаш, и бачкаш, и какво получаваш? Нищо. Комат хляб. Какъв живот е това? Как ще успееш? — Изпуфтях. — Ти правиш много пари в Ню Йорк, бас държа, нали?

— Не — отсякох, — не съм спечелил и цент.

— Какво имаш предвид? — ококори се той. — Не можеш да намериш работа в Ню Йорк?

— Работил съм много неща — отвърнах.

— Не се задържаш дълго?

— Вярно е — казах.

— Не си намерил подходящата работа. Трябва много пробваш, докато не намериш. Трябва да пестиш парите си. Сигурно имаш лош късмет понякога, тогава имаш нещичко за черни дни, да?

— Точно така — рекох.

— Понякога се разболяваш и губиш всичките си пари. Понякога приятел ти взема твоите пари. Ама никога не се предаваш, нали? Държиш се. Пробваш пак.

— Т’ва е идеята — измърморих.

— Имаш си работа, дето те чака в Ню Йорк?

— Не — казах, — нямам.

— Няма толкова много работа сега, както преди — поклати глава той. — В хиляда деветстотин двайсет и осма много работа. Сега всички беден. Аз изгубил десет хиляди долара на борсата. Някои хора губят повече. Аз викам, няма значение, опитай пак. Тогава идва в тази страна да види мой брат. Аз стоял твърде дълго. Няма пари тука. Само проблеми… Ти мислиш Италия прави проблеми скоро на Гърция?

— Не знам — рекох.

— Мислиш Германия победи, или Франция?

— Не мога да кажа.

— Аз мисля Съединени щати трябва включва във войната. Съединени щати очистят тези кучи синове бързо, да? Ако Съединени щати правят война на Германия, аз бие за Съединени щати.

— Правилно — кимнах.

— Тъй де, що не? — продължи той. — Аз не обича се бие, но Съединени щати добра държава. Всички равни, богати или бедни. Чичо Сам не страхува на никого. Ние вдигнем десет милиона, двайсет милиона войници, като нищо! Ние убива тези кучи синове като псета, нали?

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Колосът от Маруси»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Колосът от Маруси» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


Отзывы о книге «Колосът от Маруси»

Обсуждение, отзывы о книге «Колосът от Маруси» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x