Генри Миллер - Колосът от Маруси

Вратата отвори жената на гадателя. Тя имаше ведро, изпълнено с достойнство изражение, което веднага ми направи добро впечатление. Посочи към съседната стая, където съпругът й седеше до една маса с навити ръкави на ризата, подпрял глава с ръце. Четеше от огромна книга, наподобяваща Библията. Щом влязохме, той стана и ни приветства сърдечно. У него нямаше нищо театрално, показно; повече приличаше на майстор, който се занимава с равинските си науки, отколкото на медиум. Побърза да обясни, че не притежавал никакви свръхестествени способности, че просто е изучавал кабалата доста години и е посветен в изкуството на арабската астрология. Знаеше арабски, турски, гръцки, арменски, немски, френски, чешки и няколко други езика, а доскоро бил служител в чехословашкото консулство. Единствената информация, която поиска от мен, бе датата, часът и мястото на раждане, малкото ми име и малките имена на майка ми и баща ми. Би трябвало да спомена, че преди да ми зададе тези въпроси, той каза на Кацимбалис, че аз определено съм Козирог от Юпитеров тип. Консултира се с книгите си, направи изчисленията бавно и методично и вдигайки глава, започна да говори. Обръщаше се към мен на френски, от време на време, когато нещата станеха по-сложни, прибягваше до помощта на Кацимбалис, който ми превеждаше от гръцки на английски. От лингвистична гледна точка, така да се каже, ситуацията бе интересна. Чувствах се необикновено спокоен, трезв, сигурен в себе си, забелязвах всеки един предмет в стаята и все пак нито за миг не се разсейвах. Бяхме седнали във всекидневната, която бе изключително чиста и подредена, атмосферата силно ми напомняше домовете на бедни равини, които бях посещавал в други градове по света.

Поде, казвайки ми, че съм близо до нов и извънредно важен етап от живота си, че до този момент съм се лутал в кръг, че съм си създал доста врагове (с нещата, които бях написал) и съм причинил много беди и страдания на други. Отбеляза, че съм водел не само двойствен (мисля, че употреби думата шизофреничен), а многостранен живот и че никой не ме е разбирал истински, даже и най-добрите ми приятели. Но скоро, рече, всичко това щяло да приключи. На една определена дата, която посочи, пред себе си ще съзра чист и открит път; преди да умра, ще даря огромна радост на света, на всеки човек по света, подчерта той, и най-върлият ми враг ще се преклони пред мен и ще помоли за прошка. Додаде, че преди да умра, ще се наслаждавам на най-големите почести, които човек би могъл да отдаде на друг човек. Ще направя три пътешествия из Изтока, където, освен всичко останало, ще срещна човек, който ще ме разбере както никой друг, и тази среща била абсолютно необходима и за двама ни. И при последното си посещение на Изтока нямало никога да се завърна, нито пък съм щял да умра, а да се стопя в светлината. Тук аз го прекъснах и го попитах дали има предвид, че ще съм безсмъртен посредством творбите или делата си, ала той отвърна сериозно и съвършено ясно, че не е това, имал предвид просто и буквално, че никога нямало да умра. Признавам си, че се почувствах объркан и погледнах към Кацимбалис, без да изрека и дума, за да бъда сигурен, че съм чул правилно.

Продължи нататък, казвайки ми, че някои знаци и той самият не разбирал, но щял точно да ми ги предаде по начина, по който му се давали. Без това въобще да ме учуди, аз го помолих да го стори, добавяйки, че ще успея да ги разгадая. Явно беше озадачен и впечатлен, така изглеждаше, от факта, че съм имал всички признаци за божественост, а същевременно нозете ми били приковани към земята. Спря, за да обясни на Кацимбалис на гръцки, очевидно доста развълнуван, боейки се да предложи тълкуване, в което не беше сигурен. Заговаряйки отново на френски, уточни със словата и тона си, че смята за рядка чест да срещне човек като мен. Призна, че никога не бил виждал знамения за толкова бляскава кариера, подобна на тази, която сега ме очаквала. Попита ме уместно дали не съм избягвал смъртта на няколко пъти. Едва бях потвърдил и додаде: „Всъщност неизменно като по чудо си се измъквал, когато положението е ставало отчаяно или непоносимо. И винаги ще е така. Ти имаш невероятен късмет. Искам, попаднеш ли отново в беда, да си спомниш думите ми — че колкото и опасна да е ситуацията, никога не бива да се предаваш, защото ще бъдеш спасен. Ти си като кораб с два руля: щом единият се повреди, заработва другият. Освен това притежаваш криле: можеш да отлетиш, когато тези около теб трябва да умрат. Ти си защитен. Имал си един-единствен враг — самия себе си“. И се изправи, приближи се, взе ръката ми и я поднесе към устните си.