Генри Миллер - Колосът от Маруси

Епидавър е просто място символ — истинският Епидавър е в сърцето, в сърцето на всеки човек, стига само да спре и да го потърси. Всяко откритие озадачава с това, че разбулва нещо, което е било тъй неочаквано непосредствено, тъй близко и толкова отдавна и добре познато. Мъдрецът не се нуждае от пътешествия; глупакът е този, който дири гърнето със злато там, гдето дъгата докосва земята. Но вечната орис и на двамината е да се срещнат и да се слеят ведно. Те се срещат в сърцето на света, което е началото и краят на пътя. Срещат се в себепостигането и се сливат в трансцендентността на ролите си.

Светът е едновременно млад и стар: също като отделния индивид, той се възражда в смъртта и старее посредством безбройни раждания. Постигането на пълнота и завършеност е възможно на всеки етап. Мирът може да бъде открит във всяка точка от правата. Той е континуум, при това точно толкова недоказуем чрез прокарване на граница, колкото и правата — чрез съединяване на точки. За да получиш права, се нуждаеш от единство на съществуване, воля и въображение. По повод на това от какво е съставена една права, което е упражнение по метафизика, можеш да размишляваш цяла вечност. Но дори и кръгъл идиот би могъл да начертае права и така става равен на професора, за когото естеството на една права е неразгадаема мистерия.

Изкуството да вършиш велики неща се овладява посредством правенето на дреболии; за боязливата душа малкото пътешествие е също тъй трудно, както голямото — за необятната душа. Пътешествията се извършват навътре, към себе си, а най-опасните, нужно ли е да го казвам, се осъществяват, без даже да се помръднеш от мястото си. Ала смисълът от пътуването би могъл да изчезне безвъзвратно. Има търсачи на приключения, които достигат и до най-отдалечените кътчета на земята, завличайки до една безплодна цел един жив труп. Земята гъмжи от авантюристични души, населяващи я със смърт — това са душите, които, впуснали се в завоевания, насищат пространството със съперничество и препирни. Онова, което придава призрачен оттенък на живота, е злочестият театър на сенките, разиграван от вампири и призраци. Паниката и объркването, които сграбчват душата на скиталеца, са екотът на ада, създаден от изгубилите се и прокълнатите.

Докато се припичах на слънце на стълбите на амфитеатъра, през главата ми мина съвсем естествената мисъл да пратя по някоя приветствена дума на приятелите си. Сетих се по-специално за приятелите си психоаналитици. Написах три картички — една за Франция, една за Англия и една за Америка. Съвсем ненатрапчиво подканих тия изнурени работохолици, които се наричаха лечители, да зарежат всичко и да дойдат в Епидавър, за да се изцерят. И тримата ужасно се нуждаеха от лечителското изкуство — спасители, безсилни да спасят самите себе си. Единият от тях се самоубил, преди ободряващите ми слова да стигнат до него; другият умрял от разбито сърце скоро след като получил картичката ми; третият ми отговори лаконично, че ми завиждал и му се искало да събере кураж да захвърли работата си.

Психоаналитикът навсякъде води обречена битка. На всеки един индивид, когото върне в реката на живота, „адаптиран“, както му викат, прииждат дузина излезли от строя. Никога не ще има достатъчно психоаналитици, колкото и бързо да ги подготвяме. Една кратка война стига, за да срине правеното с векове. Естествено, хирургията ще се развива, макар да е трудно да се съзре ползата от това. Целият ни начин на живот трябва да се промени. Не щем по-добри хирургически инструменти, искаме по-добър живот. Ако можеше всички хирурзи, всички психоаналитици, всички доктори да бъдат откъснати от заниманията им и събрани за кратко в големия бокал на Епидавър, ако можеха в мир и спокойствие да обсъдят от какво най-вече и неотложно се нуждае човечеството като цяло, отговорът щеше да е незабавен и единодушен: РЕВОЛЮЦИЯ. Световна революция от горе до долу, във всяка страна, всяка обществена прослойка, всяка сфера на съзнанието. Борбата няма да е с болестта: болестта е вторичен продукт. Врагът на човека не са микробите, а самият човек, горделивостта, предразсъдъците, глупостта, арогантността му. Никоя прослойка не е имунизирана, нито една система не се явява панацея. Всеки сам следва да въстане срещу начин на живот, който му е чужд. Въстанието, за да бъде ефективно, трябва да е продължително и безмилостно. Не е достатъчно да изметеш правителства, господари и тирани: трябва да изметеш собствените си предубеждения за правилно и неправилно, добро и лошо, справедливо и несправедливо. Необходимо е да изоставим трудно извоюваните окопи, в които сме се заровили, и да излезем на открито, да предадем оръжията си, да се откажем от притежанията си, от правата си на индивиди, класа, нация, народ. Един милиард души, дирещи мир, не може да бъдат поробени. Ние сами сме се поробили чрез нашите дребнави, ограничени възгледи за живота. Похвално е да жертваш себе си за някаква кауза, ала мъртъвците не постигат нищо. Животът иска от нас да принесем нещо повече — дух, душа, интелект, добра воля. Природата е винаги готова да запълни празнините, причинени от смъртта, но тя не е в състояние да подсигури интелекта, волята, въображението да надвием силите на смъртта. Природата възстановява и запълва, това е всичко. Задача на човека е да изкорени инстинкта да убива, който е безграничен в разклоненията и проявленията си. Безполезно е да призоваваш Бог, както е безсмислено да отвръщаш на силата със сила. Всяка битка е брак, сключен в кръв и страдания, всяка война е поражение на човешкия дух. Войната е само едно огромно проявление в драматична форма на престорените, плитки, мними конфликти, които избухват ежедневно и навсякъде, дори и в тъй наречените мирни времена. Всеки дава своята дан, за да поддържа клането, дори и онези, дето сякаш стоят настрана. Всички сме въвлечени, всички участваме, волю-неволю. Земята е наше творение и ние трябва да приемем плодовете на творението си. Докато отказваме да мислим с категориите световно добро и световни блага, световен ред, световен мир, ще се избиваме и предаваме взаимно. Това може да продължи и до Страшния съд, ако пожелаем. Нищо, освен собственото ни желание не би могло да създаде един нов и по-добър свят. Човекът убива от страх, а страхът има много лица. Започнем ли веднъж да убиваме, край няма. Цяла вечност не би стигнала да надмогнем демоните, които ни измъчват. Откъде са се взели тези демони? Това е въпрос, който всеки сам трябва да си зададе. Нека всеки надникне в сърцето си. Нито Бог, нито Дяволът са отговорни, а със сигурност не и такива недорасли чудовища като Хитлер, Мусолини, Сталин и други подобни. Без съмнение не и такива страшилища като католицизъм, капитализъм, комунизъм. Кой е вселил демоните в сърцата ни, за да ни терзаят? Добър въпрос и ако единственият начин да си отговорим, е да отидем в Епидавър, тогава ви призовавам до един да зарежете всичко и да се устремите натам — веднага.