Генри Миллер - Колосът от Маруси

В Гърция човек остава с убеждението, че норма е гениалността, не посредствеността. Никоя страна не е родила толкова много гении, пропорционално на броя на населението, колкото Гърция. Само за един век тази малка нация е дала на света почти петстотин гениални личности. Изкуството й, възникнало преди петдесет столетия, е вечно и несравнимо. Пейзажът е все така най-приятният, най-дивният, който планетата ни може да предложи. Обитателите на този мъничък свят са живели в хармония с естествената околна среда, населявайки я с богове, които са били реални и са участвали непосредствено в тяхното битие. Гръцкият космос е най-красноречивият пример за единството на мисъл и дело. Той се е съхранил и до днес, въпреки че елементите му отдавна са се разпръснали. Образът на Гърция, макар и избледнял, продължава да съществува като архетип на чудото, сътворено от човешкия дух. Цял един народ, както свидетелстват останките от неговите постижения, се е въздигнал до висини, които никога преди и никога след това не са били достигани. Било е чудо. И все още е. Задачата на гения, а човекът е във висша степен гениален, е да поддържа чудото живо, да живее неизменно в чудото, да прави чудото все по-чудесно, да не си създава зависимости, а да живее, творейки чудеса, да мисли чудотворно, да умре чудотворно. Няма особено значение мащабът на разрушеното, стига само семето на чудото да бъде съхранено и отгледано. В Епидавър се изпълваш с неуловимите остатъци от чудодейния устрем на човешкия дух. Той те залива подобно на пръските на могъща вълна, която най-накрая се е разбила на отсрещния бряг. Днес вниманието ни е концентрирано върху физическата неизчерпаемост на Вселената; трябва да съсредоточим мислите си върху този твърд факт, защото никога преди човека не е грабил и опустошавал в такава голяма степен. Ето затова сме склонни да забравим, че царството на духа също е неизчерпаемо и че в него нито едно постижение не се губи. Когато се озовеш в Епидавър, прозираш, че това е факт. Светът може да не издържи и да се разпадне под напора на озлоблението и враждебността, но тук, без значение какъв неистов ураган могат да завихрят пагубните ни страсти, съществува обител на мир и спокойствие, чистото рафинирано наследство от едно минало, което все още не е изчезнало.

Ако Епидавър дарява мир, Микена, която външно е мирна и тиха, събужда съвършено различни мисли и чувства. Предния ден в Тиринт се бях срещнал с циклопския свят. Влязохме в руините на непристъпната някога цитадела през отвор, подобен на утроба, дело ако не на свръххора, то със сигурност на гиганти. Стените на утробата бяха гладки като алабастър; били са полирани от гъсто овче руно, тъй като тук през дългата епоха на мрак в този край овчарите са подслонявали стадата си. По своята същност Тиринт е праисторически. Малко е останало от огромното най-ранно поселище, с изключение на част от гигантските крепостни валове. Не знам защо, но ми се струва, че те предшестват, поне по дух, пещерните убежища в областта Дордон. Човек усеща, че местността коренно се е променила. Тиринт вероятно е бил основан от издънка на критски род през минойския период; ако е така, то духът е претърпял дълбоки изменения, също както и самата земя. Тиринт не прилича повече на Кносос, отколкото например Ню Йорк — на Рим или Париж. Тиринт е своего рода повторение, възпроизвеждане, точно както Америка възпроизвежда Европа в нейните най-дегенеративни черти. Крит през минойската епоха развива култура, основана на мира. От Тиринт лъхат жестокост, варварство, подозрителност, изолация. Той е като мизансцен на Хърбърт Уелс за праисторическа драма, пресъздаваща хилядагодишна война между еднооки великани и тромави динозаври.

Микена, която във времевата скала е след Тиринт, представлява съвсем различна гледка. Неподвижността й днес наподобява изнемогата на жестоко и умно чудовище, обезкървено до смърт. Микена — и отново излагам единствено собствените си впечатления и усещания — като че е преживяла дълъг цикъл на развитие и упадък. Тя сякаш е извън времето, във всеки един исторически аспект. По някакъв мистериозен начин същото това егейско племе, пренесло семето на културата от Крит в Тиринт, тук е достигнало до едно богоподобно величие, родило е набързо котило от герои, титани и полубогове и после, сякаш изтощено и замаяно от невиждания и божествен разцвет, се е отдало пак на мрачен и кървав вътрешен конфликт, продължил векове, ала приключил толкова отдавна, че изглежда митологичен за следовниците. В Микена боговете са ходели по земята, това не може да бъде поставяно под съмнение. И в Микена потомците на същите тези богове са създали онзи тип човек, който е бил творец до мозъка на костите си и едновременно раздиран от чудовищни страсти. Архитектурата била циклопска, орнаментите — по елегантност и изящество ненадминати в нито един период от развитието на изкуството. Златото било в изобилие и се използвало щедро. Всичко тук е противоречиво. Това е едно от средищата на човешката духовност, място на привързаност към миналото и същевременно на пълен разрив с него. Ликът му е непроницаем: суров и прекрасен, съблазнителен и отблъскващ. Онова, което се е случило тук, е отвъд всякакви предположения. Историците и археолозите са изтъкали едно тънко и като цяло незадоволително покривало, за да скрият мистерията. Те събират отделни фрагменти, които съединяват по обичайния начин, в съответствие с повърхностната си логика. Все още никой не е разгадал тайната на тези древни селения. Тя не се поддава на немощните процеси на интелектуалната мисъл. Трябва да изчакаме завръщането на боговете и възраждането на дарбите, които сега дремят неизползвани.