Генри Миллер - Колосът от Маруси

Здесь есть возможность читать онлайн «Генри Миллер - Колосът от Маруси» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Год выпуска: 2014, ISBN: 2014, Издательство: Колибри, Жанр: Историческая проза, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Колосът от Маруси: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Колосът от Маруси»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

В навечерието на Втората световна война Милър заминава на пътешествие в Гърция по покана на английския романист и поет Лорънс Даръл. Запленен от гръцката история и култура, от гръцкия характер и гръмовержните майстори на устното и писаното слово, той създава едно от най-емоционалните и възторжени произведения в световната литература, посветени на тази древна цивилизация и на днешните й следовници. В него присъства всичко, което олицетворява Гърция — руини, легенди, митове, герои, богове, живописни острови и море, обвеяни от магично минало. В съзнанието на автора страната поражда множество асоциации с разни епохи и личности от човешката история, разпалва въображението му, рисуващо образи и картини, съизмерими по размах с вековните предания. Ала има и нещо повече в наситеното повествование отвъд географските и историческите измерения, и тъкмо то придава сила и красота на въздействието. „Колосът от Маруси“ е духовен пътепис, плод на пътуване с широко отворени сетива към хилядолетния дух на Гърция и към душата на нейните обитатели. От неизчерпаемите недра на гръцката земя, населена с божества, Милър пие древност, виталност, чудотворство и душевен мир, жадно и с наслада, която лъха от всеки ред.
  
Хенри Милър е роден през 1891 г. в Ню Йорк. Отказва се от следване в университета, сменя множество професии. Установява се във Франция (1930–1939) като европейски редактор на американското списание „Феникс“. През 1939 г. се преселва в Гърция, а от 1940 г. отново е в САЩ — Калифорния, където живее до смъртта си (1980). Неговите най-добри произведения дълго време са били забранявани в САЩ. Автор е на романите „Тропика на Рака“, „Тропика на Козирога“, „Черна пролет“, създадени през 30-те г. на XX век във Франция, както и на автобиографичната трилогия „Разпятие в розово“: „Сексус“ (1949), „Плексус“ (1953), „Нексус“ (1960). Публикува сборници с разкази, очерци, стихотворения в проза, както и с есета и мемоарна проза. Творчеството му, често оценявано като скандално, понякога и антифеминистично, оказва дълбоко влияние върху писателите от бийт поколението. 
Американският белетрист Хенри Милър (1891–1980) е известен най-вече с романите си „Тропик на Рака“, „Тропик на Козирога“ и „Черна пролет“, изпълнени с видения, символика, еротика, фантазия и много хумор. „Колосът от Маруси“ го представя в различна светлина и по мнение на мнозина, а и на самия него, е най-ярката му творба. В колоритния портрет на гръцкия интелектуалец и бохем Георгиос Кацимбалис някои критици съзират елементи на изразителен автопортрет.

Колосът от Маруси — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Колосът от Маруси», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Разговорите ми със Сефериадис всъщност започнаха на онази веранда в Амарусион, когато, хващайки ме под ръка, той ме развеждаше напред-назад в спускащия се мрак. Всеки път ме посрещаше с открита душа, докосвайки ръката ми с нежност и топлота. Ако го посетях в кабинета му, бе същото: отваряше всички двери и прозорци, водещи към сърцето му. Обикновено си слагаше шапката и ме придружаваше до хотела; жест не толкова на учтивост, колкото на приятелство, проявление на трайна любов. Ще запомня Сефериадис и всичките си гръцки приятели с това качество, което вече тъй рядко се среща у хората. Ще запомня и сестра му Джийн, и останалите гъркини, с които се запознах, заради тяхната царственост, почти липсваща у съвременната жена. Подобно на сърдечното доброжелателство при мъжете, това качество, което всички гръцки жени притежават повече или по-малко, съответства или, бих казал, се родее с божествената светлина. Трябва да си жаба, охлюв, плужек, та да не се удивиш от сиянието, струящо от човешкото сърце, тъй както от небесата. Където и да отидеш в Гърция, хората се разтварят като цветя. Скептиците биха казали, че то е, защото Гърция е малка страна, защото се стреми да привлече посетители и прочее. Аз не го вярвам. Бил съм в няколко малки страни, които оставиха у мен точно противоположното впечатление. А и както вече споменах, Гърция не е малка — тя е поразително огромна. Нито една друга страна, в която съм бил, не внушава такова усещане за величие. Размерът невинаги се мери в километри. В известен, недостижим за моите сънародници смисъл Гърция е безкрайно по-голяма от Съединените щати. Би могла да погълне и Съединените щати, и Европа. Гърция прилича на Китай или Индия. Тя е един свят на илюзии. А самият грък е навсякъде, като китаеца. Колкото и да пътешества, не губи гръцката си същност. Той не оставя частици от себе си, пръснати навред, както американеца например. Когато гъркът напусне някое място, подир него остава дупка. Докато американецът оставя купчина боклук — връзки за обувки, копчета, ножчета за бръснене, туби от бензин, бурканчета от вазелин и прочее. Китайските кулита, както бях отбелязал някъде, на практика се прехранват с онова, което американците запращат зад борда, щом корабът хвърли котва на пристанището. Бедният грък ходи с дрипите, подаяние от богатите туристи от всички краища на света; той е истински интернационалист, не презира нищо, създадено от човешка ръка, даже и пробитите туби, изхвърлени от Британския търговски флот. Да се опиташ да му внушиш чувство на национална гордост, да го накараш да бъде шовинист спрямо националната индустрия, риболова и тъй нататък, звучи абсурдно. Какво значение има за човек със сърце, изпълнено със светлина, чии дрехи носи и дали те са последна мода, или модел отпреди войната? Виждал съм гърци, облечени по най-нелепия и противен начин, който можеш да си представиш: сламена шапка от 1900 година, парцалива жилетка за билярд с перлени копчета, изхвърлен британски ълстър 26 26 Дълго широко палто (често с колан). — Б.пр. , протрити дочени панталони, съдран чадър, власеница, с боси крака и сплъстена, чорлава коса — външност, каквато дори туземец би сметнал за неподобаваща, и все пак, заявявам го откровено и съзнателно, хиляди пъти бих предпочел да бъда беден грък, отколкото американски милионер. Спомням си стария надзирател в крепостта в Нафплио. Той бе лежал в същия този затвор двайсет години за убийство. Беше едно от най-аристократичните същества, които някога съм срещал. Лицето му определено сияеше. Оскъдната надница, с която се мъчеше да преживява, не би стигнала и за куче, дрехите му бяха дрипави, перспективите — нулеви. Показа ни едно късче земя близо до крепостната стена, което бе разчистил и на което се надяваше следващата година да засее малко царевица. Ако правителството му отпуснеше още три цента на ден, все щеше да избута. Помоли ни, в случай че сме имали някакво влияние, да говорим с някой от чиновниците за него. Не беше нито озлобен, нито потиснат, нито мрачен. В гнева си бе убил човек; пак щял да го направи, тъй рече, ако попаднел в същата ситуация. Не се разкайваше, не се чувстваше виновен. Беше невероятен старец, здрав като камък, весел, сърдечен, безгрижен. Само три цента повече на ден и всичко щеше да е прекрасно. И това бе единственото, за което мислеше. Завиждам му. Ако можех да избирам дали да бъда президент на компания за автомобилни гуми в Америка, или надзирател в затвора в старата крепост в Нафплио, щях да избера второто, даже и без допълнителните три цента. Бих приел дори и двайсетте години затвор като част от сделката. Бих предпочел да съм убиец с чиста съвест, облечен в дрипи, очакващ реколтата от царевица идната година, отколкото президент на най-преуспяващата промишлена корпорация в Америка. Никой магнат не е имал толкова благо и сияйно изражение като този окаян грък. Разбира се, не трябва да забравяме и следното: гъркът е убил един-единствен човек, и то в изблик на справедлив гняв, а преуспяващият американски бизнесмен всеки ден от живота си убива хиляди невинни мъже, жени и деца, докато спи. Тук никой не може да има чиста съвест: всички сме част от огромната световна машина за убиване. А там един убиец може да изглежда благороден и праведен, макар да живее като куче.

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Колосът от Маруси»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Колосът от Маруси» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


Отзывы о книге «Колосът от Маруси»

Обсуждение, отзывы о книге «Колосът от Маруси» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x