Генри Миллер - Колосът от Маруси

Човекът, който е уловил духа на вечността, присъстващ навред из Гърция, и го е вплел в стиховете си, е Георгиос Сефериадис, чийто псевдоним е Сеферис. Познавам творбите му само в превод, ала дори и да не бях чел поезията му, пак щях да кажа, че тъкмо той е предопределен да пренесе пламъка. Сефериадис е по азиатец от всички гърци, които познавам; родом е от Смирна, но дълги години е живял в чужбина. Той е замечтан, приветлив, жизнен, удивително силен и подвижен. Той е съдник и помирител на противоположни мисловни школи и начини на живот. Сипе безброй въпроси на някакъв полиглотски език; интересува се от всички форми на културно изразяване и търси начини да отдели и асимилира неподправеното и плодоносното от различните епохи. Силно обича страната си, собствения си народ, ала не като тесногръд шовинист, а в резултат на търпеливо постигнати открития в годините на бродене по света. Страстната любов към родината е типична за гръцкия интелектуалец, живял в странство. При другите народи съм я смятал за отблъскваща, но при гърците мисля, че е оправдана, и не само оправдана, ами и вълнуваща, вдъхновяваща. Спомням си как един следобед със Сефериадис отидохме да видим някакъв парцел, където той възнамеряваше да си построи виличка. Мястото не бе нищо особено — даже, бих казал, беше занемарено, западнало. Беше, на пръв поглед. Така и не ми остана време да затвърдя това свое първоначално, мимолетно впечатление; гледката се променяше пред очите ми, докато той ме развеждаше наоколо, като да бе наелектризирана медуза, от едно кътче към друго, говорейки възторжено за треви, цветя, храсталаци, скали, глина, възвишения, нанадолнища, заливчета, проливчета и прочее. Всичко, към което погледнеше, беше гръцко, такова, каквото не бе го познавал, преди да напусне страната. Можеше да отправи взор към някоя могила и да съзре в нея историята на мидийци, перси, дорийци, минойци, атланти. Можеше да прочете там и фрагменти от стихотворението, дето щеше мислено да напише на път за вкъщи, докато ме отрупва с въпроси за Новия свят. Привличаше го сибилинският 24 24 Пророчески, от Сибила — прорицателка в древногръцката и древноримската традиция. — Б.р. характер на всичко, което попаднеше пред очите му. Имаше си свой начин да гледа в миналото и в бъдещето, да накара предмета, който съзерцава, да се завърти и да му покаже многобройните си аспекти. Говорейки за вещи, хора или случки, той ги галеше с език. Понякога ми приличаше на глиган, чиито бивни се бяха строшили в яростни атаки, родени от любов и екстаз. Гласът му звучеше тъй унило, сякаш обектът на любовта му, неговата възлюбена Гърция, неволно и непохватно бе пречупила пронизителния му вой. Сладкопойната азиатска птица неведнъж бе замлъквала, стряскана от неочакван гръм; стихотворенията му все повече наподобяваха бисери, по-компактни, по-стегнати, искрометни, звучащи като откровение. Вродената му гъвкавост отговаряше на космическите закони за криволинейност и завършеност. Той вече не се разпръскваше във всички посоки: сега стиховете му чертаеха обгръщащото движение на прегръдката. Бе достигнал зрелостта на всемирен поет, страстно пускайки корени в земята на народа си. Навсякъде, където днес в гръцкото изкуство пулсира живот, той се основава на онзи Антеев 25 25 Антей — в древногръцката митология великан, син на Посейдон и Гея. Той черпи силите си от допира със земята, чието олицетворение е Гея. — Б.р. жест, на онази страстна любов, която се предава от сърцето към нозете, създавайки здрави корени, превръщащи тялото в дърво с неотразима красота. Културното преобразяване има и своето физическо изражение — мащабните мелиоративни работи, извършвани навред в страната. Турците, в ревностното си желание да опустошат Гърция, са превърнали земята в пустиня и гробище; след освобождението гърците полагат огромни усилия да я залесят. Сега козата е станала национален враг. И постепенно ще бъде прогонена също както турците. Тя е символ на нищета и безсилие. Дървета, още дървета, това е призивът. Дървото е вода, фураж, добитък, плод, дървото е сянка, отдих, песен, то ражда поети, художници, законотворци и мечтатели. Днес Гърция, макар и оголяла и измършавяла като вълчица, е единственият рай в Европа. Онова, в което би могла да се преобрази, когато се възобнови първичната й свежест, надхвърля въображението на съвременния човек. Всичко би било възможно, щом това благословено място разцъфне за нов живот. Възродена Гърция най-вероятно ще промени съдбата на цяла Европа. Гърция не се нуждае от археолози — тя се нуждае от лесовъди. Раззеленена Гърция би могла да вдъхне надежда на един свят, чието сърце е разяждано от бяла плесен.