Себастьян Фолкс - Птича песен

— … от римските войници. Но ръкавите между островчетата земя са до известна степен естествено явление и са се образували няколко века преди бреговете им да бъдат укрепени с дървени греди по начина, който можете да видите сега. Така че това е пример как човекът и природата могат хармонично да си сътрудничат.

Разказът на Берар беше прекъсван от запъхтяно дишане, но той не позволяваше на никой друг да му отнеме думата, най-малкото на Азер, чиито вмешателства бяха игнорирани. Стивън се взря във водата, потопи ръка в нея и се усмихна на Грегоар, който се опитваше да привлече вниманието на госпожа Азер. Когато най-накрая успя, тя му се усмихна спокойно, преди да се обърне към Лизет с някакъв въпрос.

Широките канали на водните градини бяха обществени, а по-тесните с надписи „Частна собственост“ водеха към големи къщи, закрити от външния поглед с гъсти живи плетове и високи избуяли цветя. Когато Берар се умори, Азер пое управлението на лодката и я кара, докато молбите на Грегоар за обяд най-накрая бяха чути.

Берар беше получил разрешение от свой приятел да върже лодката край една сенчеста градина и цялата група да обядва под няколко ябълкови дървета. Азер направи цяло представление, докато спускаше във водата виното, привързано с въже за носа на лодката, за да се охлади. Мадам Азер и Лизет постлаха одеялата на тревата. Грегоар тичаше из градината, като от време на време се връщаше, за да докладва какво е открил, а Стивън се заговори с мадам Берар, макар тя да имаше очи само за съпруга си, който се беше настанил под дървото с чаша вино и парче пилешко, откъснато от костта, и клатеше глава.

Мъжете си свалиха саката. Стивън полегна и усети натиска на малката дървена фигурка в джоба си. Извади я и я запремята в ръцете си.

— Какво е това? — попита Лизет, която се беше настанила близо до него.

— Просто малка фигурка. Издялках я с това. — И той извади ножа от джоба си.

— Красива е.

— Подарявам ти я — каза Стивън, без да се замисля. Лизет грейна от удоволствие и се огледа, за да се увери, че и другите са видели жеста му. Стивън потърси парче дърво, от което да издялка нещо и за Грегоар, който се беше нахвърлил върху обяда си.

Никой друг като че ли нямаше апетит. Мадам Азер извади сирена и пайове от кошниците, но после ги върна почти недокоснати. Берар хапна малко желиран език и изяде парчето пилешко; Лизет се справи с една ягодова тарта и няколко кексчета, приготвени от мадам Азер. Тя и брат й пиха оранжада, докато другите отпиваха от вино от долината на Лоара. Потапянето в топлата вода никак не го бе охладило.

След обяда Берар се облегна на дървото и заспа; Азер запали лулата си, преди да се оттегли малко по-далеч в градината по същата причина. Стивън дялкаше с усилие парче твърдо дърво, което се опитваше да превърне в достоверна фигура на мъж и да я подари на Грегоар.

След края на обяда следобедът се стовари тежко и унило върху тях. Върнаха се в лодката и след като разрешиха на Стивън да поработи за кратко с пръта, Берар отново зае позиция. Температурата се беше вдигнала и жените си вееха енергично с ветрила. Мадам Берар носеше дебели официални дрехи и изглеждаше безутешна в предната част на лодката, като дървена статуя на носа на обречен кораб, поел към айсберг или екваториални бури.

На Стивън му беше топло, а главата му беше замаяна от виното. Беше отвратен от водните градини — запуснатата буйна растителност му напомняше за смъртта. Кафявите води бяха зловещи. От време на време ги прекосяваха плъхове, изскачащи от изровените, укрепени с дървени греди брегове. Над водната повърхност и под дърветата прелитаха едри мухи и се мушкаха в гниещите зелки, аспержи и артишок, оставени необрани и презрели. Това не беше място с естествена красота, а пример за разложението на живата материя, която не може да бъде спасена от загниване. Мадам Азер също не се чувстваше добре в жегата и скуката на този следобед и беше загубила част от самоувереността си. Кожата при деколтето на роклята й беше почервеняла. Кичур потна тъмноруса коса беше залепнал за шията й. Едното й стъпало почиваше отпуснато и се докосваше до крака на Стивън, който той беше изпружил под нейната седалка. Берар водеше лодката бавно напред, но едно подрусване накара краката на двамата осезаемо да се притиснат. Стивън не помръдна своя, а на мадам Азер й беше прекалено горещо или прекалено безразлично, за да си смени позата. Двамата се спогледаха, но тя нито му се усмихна учтиво, нито започна разговор. Само извърна бавно глава и се направи, че се наслаждава на гледката.