Себастьян Фолкс - Птича песен

Децата не бяха особено развълнувани от предстоящата разходка из водните градини. Мадам Азер се наведе към Грегоар и му прошепна да спре да трака с лъжицата по масата. Беше облечена в кремава ленена рокля с широк син колан, декорирана с редица копчета, които нито се откопчаваха, нито държаха нещо заедно.

Лизет флиртуваше с очи със Стивън.

— Ще дойдете ли с нас до прочутите водни градини? — попита тя.

— Не знам дали съм поканен.

— Разбира се, че сте — каза мадам Азер.

— В такъв случай — с удоволствие.

— Е, така разходката няма да е чак толкова скучна — обади се Лизет.

— Много мило от страна на мосю Берар да ни покани — каза мадам Азер. — И двамата трябва да сте любезни с него. И не мисля, че тази рокля е подходяща за момиче на твоята възраст, Лизет. Прекалено е разголена.

— Толкова е топло — протестира Лизет.

— Не мога да влияя на времето. А сега тичай да си облечеш нещо друго.

— Тичай, тичай, тичай — повтори кисело Лизет, докато буташе стола си назад. Когато тръгна към вратата, ръката й докосна рамото на Стивън. Въпросната рокля подчертаваше издутите й гърди, с които тя очевидно се гордееше.

Петимата тръгнаха към единайсет часа заедно с Маргьорит, прислужницата, която помагаше на Стивън и мадам Азер да носят кошниците с храна, чадърите, постелките и допълнителните дрехи, които бе преценено, че ще са необходими. Пътят до водните градини беше кратък. Слязоха по една редица стъпала до пристана, където Берар вече ги чакаше със сламена шапка на главата. Мадам Берар се беше настанила на кърмата на лодката. По стара местна традиция тя беше с плоско дъно и отзад беше правоъгълна.

— Добро утро, мадам! Какъв прекрасен ден. — Берар беше във възможно най-експанзивното си настроение. Протегна се към мадам Азер, за да й помогне да се качи на лодката. Тя хвана протегнатата му длан с една ръка, с другата повдигна полата си и пристъпи с лекота вътре. Грегоар, който вече изобщо не беше отегчен, се втурна развълнуван покрай останалите и скочи в лодката, което я разклати. Мадам Берар леко изпищя.

— О, папа!

Берар се засмя.

— Първо жените и децата.

Лизет се качи с негова помощ и седна до мадам Азер.

— Аз ще съм кормчия на този плавателен съд — произнесе импозантно Берар, — така че вие седнете с лице към Лизет, а вие, мосю — обърна се той към Стивън — до Грегоар, а мадам Берар да се премести там, срещу вас Азер… точно така… сега ще имаме идеален баланс.

Стивън се настани срещу мадам Азер, както му беше наредено, и намести краката си така, че да не докосва нейните.

Берар нададе вик като стар морски вълк и се промъкна до кърмата, след което оттласна лодката от брега с дълъг дървен прът.

Градините бяха оформени от ръкавите на река Сома, които се виеха около безброй малки островчета, чиито брегове бяха укрепени с дървени греди. Земята беше гъсто засадена със зеленчуци — или на малки парцели, върху които собствениците живееха в семпли къщурки, или на по-големи терени, чиито притежатели най-вероятно притежаваха домове в града. Хората, които нямаха нищо общо с обработването на тези участъци, ги смятаха за място с естествена красота и обект на местна гордост.

Берар водеше умело лодката ту наляво, ту надясно, като потапяше енергично пръта. Плъзгаха се под огромните дървета и от време на време се разминаваха с други неделни излетници, които ги поздравяваха или коментираха слънчевото време от собствените си лодки. Берар се потеше обилно от усилието и попиваше челото си с носна кърпа, но въпреки това успяваше да разказва и историята на водните градини, през които минаваха.

На Стивън му беше неудобно на дървената седалка с гръб към посоката на движение. Спокойната вода, която никакъв вятър не раздвижваше, сякаш правеше неестествената жега в този ден още по-тягостна. Лъснатите му кожени обувки бяха опрени под странен ъгъл на дървения под и трябваше да стоят така, ако не искаше да докосне белите пантофки на мадам Азер, прибрани една до друга малко странично, защото си бе кръстосала краката. Седалките бяха изключително ниски, само на педя над дъното на лодката, а това означаваше, че коленете й бяха вдигнати и светлата й пола се беше набрала и разкриваше изопнатите й чорапи върху глезените. Те бяха от фина копринена материя, която според Стивън не беше произведена в някоя от фабриките на съпруга й. Той забеляза колко изящни са глезените и долната част на прасците й и се усети, че се чуди какви точно жартиери опъваха така добре чорапите й под диплите на ленената пола.