Себастьян Фолкс - Птича песен

Бракът беше ловко наложен на Изабел и от двамата мъже. Баща й натискаше струната на съчувствието й към Азер, а той пък от своя страна я запозна с децата си, които бяха в много пленителна възраст. Азер й обеща известна независимост в съпружеския им живот и Изабел, която копнееше да се спаси от дома на родителите си, се съгласи. Най-важен се оказа интересът й към Лизет и Грегоар; искаше да им помогне и да удави собствените си разочарования в техните успехи. Освен това с Азер се споразумяха да имат и собствени деца. Така от малката Фурмонтие тя се превърна в мадам Азер, жена с достойнство, надхвърлящо възрастта й, дама с подчертан вкус и мнение, но и с достатъчно естествена импулсивност и любвеобилност, които не бяха задоволени от нищо в досегашния й живот. Азер отначало се гордееше, че се е оженил за толкова млада и привлекателна жена и обичаше да я показва пред приятелите си. Под грижите й децата му се развиваха прекрасно. Лизет беше преведена с такт през смущаващите промени в тялото й, а Грегоар бе насърчаван в ентусиазма му и принуден да подобри маниерите си. Всички в града уважаваха мадам Азер. Беше нежна и предана съпруга, а мъжът й не изискваше нищо повече от нея. Тя не го обичаше, но той се боеше да предизвика едно толкова ненужно чувство. Мадам Азер се сля с новото си име. Беше доволна от ролята, която бе приела, и смяташе, че стремежите й са безопасно забравени завинаги. Парадоксално, но макар да не си даваше сметка за това, именно хладината на съпруга й поддържаше желанията й живи.

Той смяташе раждането на още деца за важно доказателство за обществения му статус и потвърждение, че бракът му е балансиран и че възрастта му и разликата във вкусовете нямат значение. Лягаше до жена си делово и я покоряваше като хищник; тя му отвръщаше с покорно безразличие, защото той не й даваше никаква друга възможност. Правеше любов с нея всяка вечер, но още щом започнеше, по всичко личеше, че иска да свърши възможно най-бързо. След това никога не споменаваше какво са вършили заедно. Мадам Азер отначало беше уплашена и засрамена, но постепенно започна да изпитва потиснат гняв към отношението на съпруга си; не разбираше защо не говореха за този аспект от живота си, който очевидно значеше толкова много за него, нито защо стряскащата интимност на акта не отваряше врати в ума й, не се свързваше с дълбоките чувства и желания, които бяха започнали да се надигат в нея още от детството.

Тя не забременяваше и всеки месец, когато отново и потечеше кръв, той ставаше все по-отчаян. Обвиняваше и себе си. Започна да си мисли, че нещо не е наред с него, макар вече да имаше две деца, които доказваха, че това е малко вероятно; дори в тишината на нощта у него се зараждаха подозрения, че е наказан, задето се е оженил за Изабел, макар че не можеше да каже защо се е случило и къде бе сбъркал. С течение на времето раздразнението му се отрази и на честотата, с която бе в състояние да спи с жена си. Освен това започна да разбира, че тя не изпитва никакви чувства към него, но изследването на този факт и намирането на лек за него му се струваше толкова отвратително, че дори не можеше да се застави да го приеме.

Междувременно мадам Азер все по-малко се интересуваше от съпруга си. Тя беше уплашена от Стивън. Боеше се от него от деня, в който пристигна на булевард „Канж“, от смуглото му лице и пронизващите му кафяви очи, от резките му импулсивни движения. Не беше като другите мъже, които познаваше, нито като баща й, нито като съпруга й, нито дори като Жан Дестурнел, който макар млад и романтичен, накрая се беше оказал слаб.

Тъй като беше девет години по-млад от нея, тя се отнасяше към Стивън с известно снизхождение; виждаше в него младостта или поне един етап от нея, който тя бе оставила зад гърба си. Опита се да мисли за него като за третото си дете, като за брат на Лизет. Все пак, казваше си тя, той е само четири години по-голям от нея. До някаква степен успяваше да го гледа отвисоко в мислите си, макар да забеляза, че това само добавя майчинска нежност към тревогата й.

В неделя сутринта Стивън стана рано и слезе долу да потърси нещо за ядене в кухнята. Мина по коридора на първия етаж и стъпките му оживяха в затвореното пространство. В къщата имаше стаи, в които още не беше пристъпвал, и такива, които не можеше повторно да намери, дори след като беше влизал в тях. През някаква малка всекидневна излезе в хладната градина и тръгна към края на моравата. Под кестеново дърво имаше пейка, на която седна, задъвка хляба, който беше взел от кухнята, и се загледа в къщата. Предната вечер бе направил с ножа си малка скулптурка от парче мека дървесина, която намери в градината. Извади я от джоба на сакото си и я разгледа в свежата влажна утрин. Беше фигура на жена с дълга пола и къс жакет; гъсти резки в дървото изобразяваха косата й, а чертите й бяха загатнати само с очертаване на очите и устата. Извади ножа и издялка няколко стърготини около подаващите се изпод полата стъпала, за да ги направи по-реалистични. Видя да се отварят капаците на една от спалните на втория етаж. Представи си гласове, звуци от течаща вода и от натиснати брави. Когато прецени, че цялото семейство вече е облечено и е слязло долу, се върна в къщата.