Кен Фоллетт: Зимата на света

— Остави я, Шваб! Остави я, крадец такъв!

Той я изгледа с омраза в очите и изведнъж тя усети как ужасът й нараства десетократно. Погледът му обаче се плъзна върху нещо зад нея и той изрече:

— Разкарай хлапето някъде.

Някой я хвана откъм гърба.

— Да не би да си някое малко еврейче? — произнесе мъжки глас. — Точно на такава ми приличаш с тъмната си коса.

Това я уплаши още повече.

— Не съм еврейка! — изпищя тя.

Щурмовакът я отнесе обратно по коридора и я остави в кабинета на майка й. Тя се спъна и падна на пода.

— Стой тук — нареди той и излезе.

Карла се изправи. Не беше наранена. Коридорът обаче гъмжеше от мъже в кафяви ризи и тя вече не можеше да достигне майка си. Трябваше да намери помощ. Погледна през разбития прозорец. На улицата се събираха хора. Двама полицаи стояха между зяпачите и си говореха нещо. Карла извика към тях:

— Помощ, помощ, полиция! Те я забелязаха и се засмяха.

Това я ядоса, а гневът намали страха. Отново надзърна в коридора. Спря поглед върху алармата за пожар на стената. Протегна ръка и хвана дръжката. Поспря за малко. Алармата трябваше да се задейства само в случай на пожар, и надписът на стената предупреждаваше за ужасните глоби, ако случаят не е такъв.

Въпреки това тя дръпна ръчката.

За миг не стана нищо. Може би механизмът не работеше.

После се разнесе висок и остър звук на клаксон, който се засилваше и отслабваше и изпълни цялата сграда.

Почти веднага хората от съвещателната зала се подадоха в другия край на коридора. Йохман се показа най-напред. — Какво става, по дяволите? — извика ядосано той и надвика шума на алармата.

Един щурмовак изкрещя:

— Този еврейски комунистически парцал обиди нашия вожд и ние го спираме!

— Напуснете сградата ми веднага!

Човекът с кафявата риза не му обърна внимание и влезе в една от стаите. След миг се чу женски писък и трясък от преобръщането на нещо метално.

Йохман се обърна към един от хората от редакцията:

— Шнайдер, извикайте полицията веднага!

Карла знаеше, че това няма да помогне. Полицаите вече бяха тук и не правеха нищо. Майка й си проби път през тълпата и излезе в коридора.

— Добре ли си? — извика тя и прегърна Карла.

Но дъщеря й не искаше да я утешават като малко дете. Тя отблъсна майка си:

— Добре съм, не се притеснявай.

Майка й се огледа.

— Пишещата ми машина!

— Изхвърлиха я през прозореца.

Карла усети, че няма да си има неприятности заради засеклия механизъм.

— Трябва да се измъкнем оттук.

Мод грабна снимката от бюрото, улови дъщеря си за ръка и двете избягаха от стаята. Никой не опита да ги спре надолу по стълбището. Пред тях добре сложен млад мъж — може би някой от репортерите — бе хванал за врата един от щурмоваците и го извличаше от сградата. Карла и майка й го последваха. Зад тях вървеше друг щурмовак. Репортерът доближи двамата полицаи и довлече до тях щурмовака. — Арестувайте този мъж — обърна се той към тях. — Хванах го да извършва кражба в редакцията. В джоба му ще намерите открадната опаковка кафе. — Моля Ви, пуснете го — каза по-възрастният от двамата полицаи. Репортерът с неохота освободи мъжа с кафявата риза.

Вторият щурмовак стоеше до приятеля си.

— Как се казвате, господине? — запита полицаят младия журналист. — Рудолф Шмит, главен парламентарен кореспондент на списание Демократ . — Рудолф Шмит, задържам Ви по обвинение в нападение над полицията. — Не ми се подигравайте. Аз хванах оня човек в кражба.

Полицаят кимна на двамата щурмоваци.

— Откарайте го в участъка.

Те хванаха Шмит за ръцете. Той понечи да се съпротивлява, но явно реши нещо друго и каза: — Всички подробности от този инцидент ще се появят в следващия брой на списанието! — Няма да има друг брой — отвърна му полицаят. — Отведете го. Пристигна пожарната кола и от нея изскочиха неколцина пожарникари. Командирът им се обърна рязко към полицаите.

— Трябва да очистим сградата.

— Връщайте се в участъка си, няма пожар — каза му по-старият полицай. — Просто щурмоваците затварят някакво комунистическо списание. — Това не ме интересува — продължи пожарникарят. — Алармата е била задействана, значи, първата ни работа е да изкараме всички от сградата — щурмоваци и който и да е още. Ще се оправим и без вас — и поведе хората си навътре.

Карла чу как майка й простена:

— О, не!

Обърна се и я видя вторачена в разбитата пишеща машина на тротоара. Металната пластина бе паднала и връзките между клавишите и пръчиците се виждаха. Клавиатурата беше изкривена и безформена, единият край на валяка се бе отделил, а звънчето, което сигнализираше за края на реда, лежеше на камъните. Пишещата машина не беше особено ценна, но Мод сякаш щеше да заплаче всеки момент. Пожарникарите избутаха от сградата хората от редакцията и кафявите ризи. Фелдфебел Шваб се бореше и яростно крещеше: