Кен Фоллетт - Зимата на света

Мод се разхили:

— Представи си колко въодушевена бях!

Лойд се загледа в кафето си и се почувства неловко.

Бе осемнадесетгодишен и още не бе имал връзка с жена; шегите по повод на медения месец го поставяха в небрано лозе.

Вече с по-сериозен тон, Етел запита Мод:

— Да си чувала нещо от Фиц напоследък?

Лойд знаеше, че тайният брак е довел до ужасен конфликт между Мод и брат й, граф Фицхърбърт. Той я бе лишил от дяла й от наследството, понеже не беше поискала разрешението му на глава на семейството да се омъжи.

Мод тъжно поклати глава.

— Писах му, когато отидохме в Лондон, но той даже не пожела да ме види. Нараних гордостта му, когато се омъжих за Валтер без да му кажа. Боя се, че брат ми е от хората, които не прощават. Етел плати сметката. В Германия всичко бе евтино, стига човек да имаше чужда валута. Вече ставаха, когато към масата се доближи непознат мъж и дръпна един от столовете, без да бъде поканен. Човекът бе едър, а в средата на кръглата му физиономия се мъдреха малки мустачки.

Носеше кафява униформа.

Роберт се обърна хладно към него:

— Какво бих могъл да направя за Вас, господине?

— Името ми е криминален комисар Томас Маке — и новодошлият хвана един от келнерите за ръката и му нареди — Донеси ми кафе. Келнерът въпросително изгледа Роберт, който му кимна.

— Работя в политическия отдел на пруската полиция — продължи Маке. — Оглавявам разузнавателния отдел за Берлин.

Лойд превеждаше на майка си с приглушен глас.

— Но бих желал да разговарям със собственика на ресторанта по личен въпрос.

На свой ред Роберт го запита:

— Къде работехте преди един месец?

Неочакваният въпрос изненада Маке и той веднага отговори:

— В полицейския участък в Кройцберг.

— Каква бе работата Ви там?

— Завеждах картотеката. Защо ме питате?

Роберт кимна, сякаш бе очаквал нещо такова.

— Значи, от чиновник по документацията сте станали началник на разузнавателния отдел за Берлин. Поздравления за бързото Ви издигане.

После се обърна към Етел.

— Щом Хитлер стана канцлер в края на януари, неговият човек Херман Гьоринг бе назначен за вътрешен министър на Прусия, начело на най-голямата полицейска сила в света. Оттогава не е спрял да уволнява полицаи и да ги заменя с нацисти.

Обърна се към Маке и продължи саркастично:

— Разбира се, че в случая на изненадващия ни гост издигането е било изцяло заради способностите му, убеден съм в това.

Маке почервеня, но запази самообладание.

— Както споменах, бих желал да говоря със собственика по личен въпрос. — Заповядайте утре сутринта. Десет часа устройва ли Ви?

Маке не обърна внимание на предложението.

— Брат ми работи в ресторантския бизнес — поде отново той. — О, може би го познавам. Името му е Маке? Какво заведение държи? — Малка кръчма за хора от работническата класа във „Фридрихсхайн“.

— А, тогава едва ли съм го срещал.

Лойд не бе уверен, че е разумно Роберт да се държи толкова язвително. Маке беше груб и не заслужаваше любезно отношение, но вероятно бе в състояние да им докара сериозни неприятности.

Комисарят продължи.

— Брат ми би искал да купи този ресторант.

— Брат Ви иска да се издигне като Вас.

— Готови сме да Ви предложим двадесет хиляди марки, платими в продължение на две години.

Йорг избухна в смях.

Роберт започна:

— Позволете ми да Ви обясня нещо, господин комисар. Аз съм австрийски граф. Преди двадесет години притежавах замък и голямо имение в Унгария, където живееха майка ми и сестра ми. По време на войната загубих семейството, замъка, земите и дори страната си, която бе… миниатюризирана. Забавно-саркастичният тон изчезна и гласът на Роберт прегракна. — Дойдох в Берлин само с адреса на далечния си братовчед Валтер фон Улрих в джоба. Въпреки това успях да отворя този ресторант.

Преглътна и продължи:

— Той е всичко, което притежавам.

Спря се и отпи от кафето си. Всички около масата мълчаха. Графът си възвърна осанката и част от надменния тон. — Дори и да бяхте предложили добра цена — което не сторихте — аз пак бих отказал, понеже така бих продал целия си живот. Не желая да се държа грубо с Вас, въпреки че поведението Ви беше нелюбезно. Но ресторантът ми не се продава на каквато и да е цена.

Изправи се и протегна ръка.

— Лека нощ, господин комисар Маке.

Маке машинално пое протегнатата ръка, после сякаш съжали за постъпката си. Изправи се видимо ядосан. Тлъстото му лице бе почервеняло.