Кен Фоллетт - Зимата на света

Започна да преравя папките.

Вече беше установил, че Роберт фон Улрих е станал член на Националсоциалистическата партия през 1923 г. и че я е напуснал две години по-късно. Само по себе си обаче това не бе много. На Маке му трябваше нещо повече. Системата от досиета не бе организирана по начина, по който той би одобрил. И изобщо, пруската полиция като цяло го разочарова. Носеха се слухове, че Гьоринг бил също толкова неприятно изненадан и планирал да отдели политическия и разузнавателния отдели от полицейските части в тесния смисъл и да създаде от тях нова, по-ефективна тайна полиция. Маке намираше идеята за добра. Междувременно той не откри Роберт фон Улрих в нито една от папките. Може пък това не беше некадърност, а човекът просто нямаше за какво да бъде обвиняван. Като австрийски граф нямаше как да бъде комунист или евреин. Най-лошото, което можеше да се каже за него, беше, че братовчед му Валтер е социалдемократ. Това не беше престъпление — все още не. Маке се усети, че е трябвало да проучи нещата предварително, вместо да действа без изчерпателни сведения. Можеше да си даде сметка, че прави грешка. Като резултат бе принуден да изтърпява нечие снизходително отношение и подигравки. Чувстваше се унизен, но щеше да си го върне тъпкано. Зарови се в някакви книжа в прашния шкаф в дъното на стаята. Името на фон Улрих не се появи и там, но един документ липсваше. Според закачения на вътрешната страна на вратата списък, в шкафа трябваше да има папка със 117 страници, озаглавена „Заведения със съмнителен характер.“ Явно ставаше дума за нощните клубове на Берлин. Маке се досещаше защо папката я няма. Сигурно я бяха използвали напоследък — всички по-декадентски нощни заведения бяха затворени веднага след като Хитлер стана канцлер. Маке се върна на горния етаж. Крингелайн инструктираше униформените полицаи преди хайката им за комунисти и техните съмишленици по уточнените от комисаря адреси. Комисарят не се притесни да прекъсне шефа си. Крингелайн не беше партиец и следователно щеше да се побои да направи забележка на един щурмовак. Маке запита: — Търся папката „Заведения със съмнителен характер“.

Крингелайн доби отегчен вид, но не възрази.

— На масата отстрани. Вземете я.

Маке взе папката и се върна в стаята си.

Проучването беше отпреди пет години. В него бяха описани функциониращите клубове и извършваните в тях дейности — хазарт, неприлични представления, проституция, продажба на наркотици, хомосексуализъм и други извращения. Документът съдържаше имената на собствениците и вложителите, на членовете на клубовете и на служителите в тях. Маке търпеливо проучи всяко досие — може би Роберт фон Улрих беше наркоман или ходеше по леки жени. Берлин беше прочут с хомосексуалните си клубове. Комисарят се зарови в скучното описание на Розовата пантофка — място, където мъжете танцуваха с мъже, а програмата включваше певци-травестити. „Понякога“ — рече си той — „работата ми е противна“. Придвижи пръста си по списъка с членовете и намери Роберт фон Улрих.

Изхъмка доволно.

Погледна по-надолу и видя името на Йорг Шлайхер.

— Добре, добре — продума Маке. — Сега ще те видим колко си саркастичен.

При следващата си среща с Валтер и Мод Лойд ги видя още по-гневни и по-уплашени. Беше на четвърти март, следващата неделя, в деня преди изборите. Лойд и Етел смятаха да посетят организирано от Валтер събиране на Социалдемократическата партия и отидоха на обяд у фон Улрихови в дома им в „Мите“ преди събитието.

Къщата от деветнадесети век имаше просторни стаи и големи прозорци, ала повечето мебели бяха овехтели. Обядът беше непретенциозен — свинска пържола с картофи и зеле — но виното бе добро. Валтер и Мод явно се усещаха бедни, и наистина живееха по-скромно от родителите си, но все пак не гладуваха.

За сметка на това бяха ужасени.

Хитлер беше убедил престарелия президент на Германия, Паул фон Хинденбург, да одобри специален указ, който овластяваше националсоциалистите да вършат вече направеното от тях — да бият и изтезават политическите си противници. — От понеделник вечерта са арестувани двадесет хиляди души! — съобщи Валтер с разтреперан глас. — Не само комунисти, но и хора, наричани от нацистите „симпатизанти на комунистите“. — Тоест, всички, които не им харесват — обясни Мод. — Как в този случай могат да се проведат демократични избори? — запита Етел. — Трябва да се постараем максимално — отвърна й Валтер. — Ако не участваме в кампанията, това само ще помогне на надпятите.