Кен Фоллетт - Зимата на света

Лойд ги прекъсна нетърпеливо:

— Кога ще спрете да преглъщате това и ще отвърнете на удара с удар? Все още ли вярвате, че е грешка да се отговаря на насилието с насилие? — Да — отговори му Мод. — Мирната съпротива е единствената ни надежда.

Валтер продължи:

— Социалдемократическата партия има военизирано крило, Райхсбанер — но то е слабо. Някои партийни членове предложиха да се отвърне на националсоциалистите със сила, но предложението им не бе прието.

Мод се включи отново:

— Не забравяй, Лойд — те имат на своя страна армията и полицията.

Валтер погледна джобния си часовник.

— Трябва да тръгваме.

Внезапно Мод го запита:

— Валтер, защо не отмениш събитието?

Той я изгледа изненадано:

— Продадени са седемстотин билета.

— Билетите могат да вървят по дяволите — каза тя. — Притеснявам се за теб. — Не се притеснявай. Местата са разпределени внимателно, тъй че в залата няма да има размирни субекти. Лойд не смяташе, че Валтер изпитва увереността, която демонстрира.

Домакинът му продължи:

— Както и да е, не мога да изоставя хора, които все още искат да присъстват на едно демократично политическо събиране. Те са единствената надежда, която ни е останала.

— Прав си — съгласи се Мод и погледна към Етел.

— Може би ти и Лойд трябва да останете вкъщи. Независимо от приказките на Валтер е опасно; пък и това не е вашата страна.

— Социализмът е международен — твърдо й отговори Етел. — Точно като мъжа ти аз оценявам твоята загриженост, но съм дошла тук да наблюдавам немската политика отблизо и няма да пропусна това.

— Е, децата не могат да отидат — продължи Мод.

— Аз и не искам — отговори й синът й Ерик.

Карла изглеждаше разочарована, но не каза нищо.

Валтер, Мод, Етел и Лойд влязоха в малката кола на Валтер. Лойд бе изнервен, но и развълнуван. По този начин политическият му опит щеше с много да превъзхожда кръгозора на приятелите у дома. От евентуалния бой не изпитваше страх. Караха на изток, пресякоха „Александерплац“ и навлязоха в квартал с бедни къщи и малки бакалници, някои от тях с надписи с еврейски букви. Социалдемократическата партия се опираше на работническата класа, но — като британските лейбъристи — имаше и известен брой влиятелни поддръжници. Валтер фон Улрих бе един от малкото й членове от висшата класа. Колата излезе пред тента с надпис Народен театър. Пред входа вече имаше опашка. Валтер мина по тротоара до вратата и помаха на хората, които го приветстваха. Лойд и останалите го последваха вътре. Валтер се здрависа със сериозен младеж на около осемнадесет години. — Вилхелм Фрунце, секретар на местната партийна организация. Фрунце беше от момчетата, които сякаш са се родили на средна възраст. Бе облечен в блейзър с джобове с копчета по модата отпреди десетина години. Фрунце обясни на Валтер как вратите на театъра могат да бъдат барикадирани отвътре. — Щом хората седнат, заключваме вратите, за да не могат да влязат никакви провокатори.

— Добре — коментира Валтер. — Добра работа.

Фрунце ги въведе в аудиторията. Валтер се качи на сцената и поздрави някои от останалите кандидати. Публиката започна да приижда и да заема местата си. Младият организатор настани Мод, Етел и Лойд на запазени места на първия ред. Доближиха ги две момчета. По-малкият изглеждаше на около четиринадесет, но беше по-висок от Лойд. Той поздрави изискано Мод и леко се поклони. Тя се обърна към Етел и обясни:

— Вернер Франк, синът на приятелката ми Моника.

После запита Вернер:

— Баща ти знае ли, че си тук?

— Да. Каза ми, че трябвало лично да разбера какво е социалдемокрацията.

— Като за нацист възгледите му са широки.

Лойд си рече, че това е малко грубичък подход към момче на четиринадесет години, но Вернер не й се даваше: — Баща ми не вярва в нацизма, но смята, че Хитлер ще се отрази добре на германската икономика.

Вилхелм Фрунце го прекъсна гневно.

— Как може да е добре за бизнеса хиляди хора да бъдат хвърляни в затвора? Като оставим настрана несправедливостта, те не могат да работят! — Съгласен съм с Вас — отвърна Вернер. — И все пак, твърдите мерки на Хитлер са популярни. — Хората вярват, че са били спасени от болшевишка революция — продължи Фрунце. — Нацисткият печат ги убеждава, че комунистите са щели да започнат убийства, палежи и отравяния из всички градове и села. Намеси се и спътникът на Вернер — по-нисък, но по-голям от него: — Но кафявите ризи, а не комунистите, завличат хората в мазетата и им трошат костите с тояги. Говореше свободно немски с лек акцент, който Лойд не можеше да определи.