Кен Фоллетт - Зимата на света

Вернер го прекъсна.

— Извинете ме. Забравих да ви представя Владимир Пешков. Той учи в Берлинската мъжка гимназия — това е моето училище — и го наричат само Володя. Лойд стана, за да се здрависа. Володя беше на неговите години — интересен младеж с открит синеок поглед.

Фрунце уточни:

— Аз познавам Володя Пешков. И аз уча в тяхното училище.

Володя уточни:

— Вилхелм Фрунце е училищният гений — отлични оценки по физика, химия и математика.

— Вярно — потвърди Вернер.

Мод съсредоточено гледаше Володя и го запита:

— Пешков? Да не би баща ти да е Григорий?

— Да, госпожо фон Улрих. Той е военен аташе в съветското посолство. Значи Володя бе руснак. „Говори немски съвършено“, не без завист заключи Лойд. „Несъмнено защото живее в Германия“. — Познавам добре родителите ти — продължи да му говори Мод. Лойд вече бе стигнал до извода, че тя познава всички дипломати в Берлин. Това беше част от работата й.

Фрунце погледна часовника си:

— Време е да започваме.

Качи се на сцената и призова за ред.

Театърът утихна.

Фрунце обяви, че кандидатите ще държат речи и ще отговарят на въпросите на публиката. После добави, че билетите били давани само на членове на Социалдемократическата партия; вратите вече били затворени, тъй че можело да се говори свободно, понеже тук били само приятели. Все едно сме членове на тайно общество, каза си Лойд. Според неговите разбирания това не беше демокрация. Първи говори Валтер. Лойд установи, че той не е демагог. Без реторически тънкости, фон Улрих ласкаеше слушателите си, като им казваше, че са интелигентни и добре осведомени мъже и жени, които разбират сложността на политическите проблеми. Бяха изминали едва няколко минути, когато един щурмовак се качи на сцената. Лойд изруга. Как ли се е промъкнал? Дойде откъм кулисите; значи, някой трябва да е отворил вратата към сцената. Натрапникът бе едър грозник с армейска подстрижка. Застана на предния край на подиума и се провикна: — Това е противодържавно събрание. Комунистите и подривните елементи не са желани в днешна Германия. Сбирката се закрива. Увереното нахалство на мъжа разгневи Лойд. Дощя му се да застане срещу тоя грубиян на ринга. Вилхелм Фрунце скочи на крака, застана пред натрапника и му изкрещя ядно:

— Разкарай се оттук, негоднико!

Онзи го бутна силно в гърдите. Фрунце залитна, препъна се и падна назад. Публиката се изправи — някои викаха от яд, други от страх.

От кулисите заизлизаха още щурмоваци.

Лойд със смайване установи, че мръсниците са планирали всичко добре.

Човекът, който бе блъснал Фрунце, изкрещя:

— Вън!

Останалите кафяви ризи подеха:

— Вън! Вън! Вън!

Вече бяха около двадесетина, а непрекъснато идваха още и още. Някои държаха полицейски палки или импровизирани сопи. Лойд различи хокеен стик, дървен чук, дори крак от стол. Перчеха се нагоре-надолу по сцената, хилеха се злобно, размахваха оръжията си, подвикваха и той не се съмняваше, че направо ги сърбят ръцете да започнат да бият хората. Изправи се на крака. Без да го осъзнава, той, Вернер и Володя бяха изградили защитна линия пред Етел и Мод. Половината от хората опитваха да излязат, а останалите викаха и размахваха юмруци към натрапниците. Излизащите бутаха останалите — вече се бяха получили малки стълкновения. Много от жените плачеха.

Валтер обгърна с ръце трибуната и извика:

— Всички да опитат да запазят спокойствие, моля! Няма нужда от безредие! Повечето от хората не можеха да го чуят, а останалите просто не му обърнаха внимание. Кафявите ризи наскачаха от сцената и се смесиха с публиката. Лойд хвана майка си за ръката, а Вернер — Мод. Тръгнаха заедно към най-близкия изход. Всички врати обаче вече бяха задръстени с паникьосани хора, които опитваха да излязат. Това не направи впечатление на щурмоваците — те продължиха да крещят на всички да излизат. Повечето от нападателите бяха здрави мъже, а сред зрителите имаше жени и старци. Лойд искаше да се бие, но идеята не беше добра. Някакъв човек с каска от Голямата война бутна Лойд, той залитна напред и се блъсна в майка си. Устоя на изкушението да се обърне и да нападне мъжа. Най-важното беше да защитава мама. Пъпчиво момче с полицейска палка опря ръката си на гърба на Вернер и енергично го бутна, като крещеше:

— Излизай, излизай!

Вернер бързо се обърна и пристъпи към него е думите:

— Не ме докосвай, фашистка свиня такава!

Щурмовакът внезапно замръзна уплашен — сякаш не бе очаквал да срещне съпротива. Вернер отново се обърна и — като Лойд — се зае да изведе двете жени на безопасно място. Но едрият мъжага беше чул думите му и изкрещя: