Кен Фоллетт - Зимата на света

Щом поръчаха, Етел обясни пътуването си:

— През тридесет и първа година загубих мястото си в парламента. Надявам се да си го върна на следващите избори, но все пак трябва да изкарвам нещо, за да живея. Слава Богу, ти ме научи на журнализъм, Мод. — Не съм те учила много — отговори й другата. — Ти имаше природен талант. — Пиша серия статии за нацистите за Нюз кроникъл и съм подписала договор за една книга с издателя Виктор Голанц. Взех Лойд за преводач — той учи френски и немски.

Лойд смяташе, че не заслужава гордата й усмивка.

— Уменията ми като преводач не са били подлагани на значително изпитание. Досега се срещаме все с хора като вас, които говорят прекрасен английски. Той си поръча виенски шницел — такова ястие не бе виждал в Англия. Намери го превъзходно. Докато ядяха, Валтер го запита:

— Не би ли трябвало да ходиш на училище?

— Мама реши, че по този начин ще науча немския по-добре, и училището се съгласи. — Защо не дойдеш да поработиш малко за мен в Райхстага? Боя се, че ще бъде неплатено, но по цял ден ще говориш на немски.

Лойд се развълнува.

— Би било прекрасно. Чудесна възможност!

— Ако Етел е готова да те пожертва — добави Валтер.

Тя се усмихна.

— Може би ще мога да го получавам винаги, когато ми трябва?

— Разбира се.

Етел се пресегна и докосна ръката на Валтер. Жестът бе интимен и Лойд разбра, че връзката между тримата по-възрастни е много тясна.

— Много мило от твоя страна, Валтер.

— Не бих го формулирал така. Винаги ще имам полза от някой умен млад помощник, който се ориентира в политиката.

Етел поде темата.

— Не съм сигурна, че вече проумявам политиката. Какво всъщност става в Германия? — През двадесетте години всичко беше наред — рече Мод. — Имахме демократично правителство и икономически растеж. Всичко бе разрушено от краха на Уолстрийт през двадесет и девета. Сега сме на дъното на депресията.

В гласа й се долавяше емоция, близка до скръбта.

— Можете да видите как сто човека се редят на опашка за една обява за работа. Гледам лицата им. Те са отчаяни. Не знаят как ще изхранват децата си. Тогава нацистите им дават някаква надежда и те се питат: какво имам да губя? Валтер явно бе на мнение, че жена му може би пресилва нещата. Доста по-бодро той обясни: — Добрите новини са, че Хитлер не успя да спечели мнозинството от немците на своя страна. На последните избори партията му взе една трета от гласовете. Да, те станаха най-голямата партия, но за щастие правителството на Хитлер е правителство на малцинството. — Ето защо той поиска нови избори — включи се отново Мод. — Трябва му пълно мнозинство, за да превърне Германия в бруталната диктатура, която иска.

— Ще го получи ли? — попита ги Етел.

— Не — отвърна й Валтер.

— Да — възрази му Мод.

Валтер й отвърна:

— Не смятам, че немският народ ще гласува за диктатура. — Само дето изборите няма да са честни — ядосано отвърна жена му. — Виж какво стана със списанието ми днес. Всеки, който критикува нацистите, е в опасност. Междувременно пропагандата им е навсякъде. — Никой не отвръща на удара с удар! — добави Лойд. Щеше му се да бе пристигнал няколко минути по-рано в редакцията на Демократ тази сутрин, за да може да халоса неколцина щурмоваци. Усети как ръката му се свива в юмрук и се насили да я задържи отворена. Но негодуванието му не изчезна. — Защо хората от левицата не нападат редакциите на нацистките вестници? Дайте им да усетят вкуса на собственото си лекарство! — Не бива да отвръщаме на насилието с насилие — натъртено му отговори Мод. — Хитлер само търси повод да действа — да обяви извънредно положение, да суспендира гражданските права и да вкара противниците си в затвора. — Гласът й стана донякъде умолителен. — Трябва да не му даваме претекст, колкото и да е трудно. Свършиха с яденето. Ресторантът започна да се опразва. Докато им поднасяха кафето, при тях дойдоха собственикът, далечният братовчед на Валтер — Роберт фон Улрих, и главният готвач Йорг. Някога, преди Голямата война, Роберт е бил дипломат в австро-унгарското посолство в Лондон, докато Валтер е вършел същата работа в немското — и се е влюбил в Мод. Роберт приличаше на братовчед си, но беше облечен с повече стил, със златна игла във вратовръзката, печати на верижката на часовника и много брилянтин на косата. Йорг бе по-млад от него, блондин с деликатни черти и жизнерадостна усмивка. И двамата са били заедно военнопленници в Русия. Сега живееха в апартамент над ресторанта. Разказваха си спомени за брака на Валтер и Мод, сключен в най-дълбока тайна в навечерието на войната. Нямало гости, но Роберт и Етел им били кумове. Етел разказа: — В хотела имаше шампанско, аз тактично намекнах, че двамата с Роберт ще си ходим, и Валтер — тя сподави смеха си — Валтер каза: „О, мислех, че ще вечеряме заедно!“