Кен Фоллетт - Зимата на света

— Мод, не виждаш ли, че излагаш себе си и семейството си на опасност? — Напротив. Истински опасното нещо е да не се подиграваме на нацистите. Що за живот ще водят децата ни, ако Германия стане фашистка държава? Такива разговори тревожеха Карла. Не можеше да слуша приказки как семейството е в опасност. Животът трябваше да върви по обичайния си начин. Искаше й се вечността да се състои от сутрините в кухнята — родителите й седят един срещу друг на чамовата маса, Ада е на плота, а брат й Ерик отново закъснява и трополи по стълбите. Защо ли нещата трябваше да се променят? Цял живот сутрин на закуска слушаше разговори за политика, та мислеше, че разбира работата на родителите си и амбициите им да направят Германия по-хубаво място за живеене за всички хора. Напоследък обаче приказваха различно. Изглежда смятаха, че се задава страшна опасност, но Карла не можеше да си представи добре каква точно.

Баща й продължи:

— Господ ми е свидетел, правя всичко, каквото мога, за да обуздая Хитлер и сбирщината му. — Аз също. Само че щом го вършиш ти, смяташ, че поведението ти е разумно — отвърна Мод и чертите на лицето й се изопнаха в негодувание. — Върша ли го аз, обвиняват ме, че излагам семейството на опасност. — И напълно основателно — рече Валтер. Караницата едва започваше, но в същия миг Ерик зачатка като кон надолу по стълбите и залитна в кухнята с провиснала от рамото училищна чанта. Беше тринадесетгодишен, две години по-голям от Карла, и над горната му устна стърчаха непривлекателни черни косъмчета. Когато бяха малки, Карла и брат й си играеха постоянно, но това време бе отминало; понеже израсна твърде много на височина, той се правеше, че я смята за глупава и инфантилна. Тя всъщност беше по-умна от него и бе наясно с много непостижими за Ерик неща — като месечния цикъл на жените например.

— Какво свиреше накрая? — попита той майка си.

Сутрин често ги будеше пианото — роял Стейнуей , наследен, както и къщата, от родителите на баща им. Майка им свиреше сутрешно време, понеже — както казваше — през остатъка от деня била твърде заета, а вечерта — твърде уморена. Тази сутрин изсвири соната от Моцарт, а след нея джазова мелодия. — Казва се „Тигър рагтайм“ — обясни тя на Ерик. — Искаш ли сирене?

— Джазът е упадъчен — уведоми я синът й.

— Не говори глупости.

Ада поднесе на Ерик чиния със сирене и нарязан кренвирш и той захвана да ги тъпче в устата си. Карла намираше обноските му ужасни.

Баща му го изгледа сурово.

— Кой ти обяснява подобни глупости, Ерик?

— Херман Браун казва, че джазът не е музика, а само негърски шум. Херман бе най-добрият приятел на Ерик, а баща му — член на Националсоциалистическата партия. — Нека Херман опита да го изсвири — баща им погледна жена си и лицето му омекна. Тя му се усмихна и той продължи: — Доста отдавна майка ви опита да ме научи да свиря рагтайм, но не можах да овладея ритъма.

Тя се засмя:

— Все едно да опиташ да научиш жираф да кара ролкови кънки. Карла с облекчение установи, че битката е приключила. Започна да се усеща по-добре. Взе си парче черен хляб и го топна в млякото.

Ерик обаче искаше да спори.

— Негрите са низша раса — дръзко произнесе той.

— Не е вярно — търпеливо възрази баща му. — Ако някое черно момче израсне в хубава къща, пълна с книги и картини, и посещава скъпо училище с добри учители, то може да се окаже по-умно от теб.

— Това е смешно! — запротестира Ерик.

Включи се и майка му:

— Недей да наричаш баща си смешен, глупаво момче! Изрече го меко — бе изразходвала гнева си върху баща им. Звучеше уморена и разочарована. — Нито ти, нито Херман Браун знаете за какво говорите.

Ерик продължи:

— Но арийската раса е най-висшата — нали ние управляваме света! — Нацистките ти приятелчета въобще не познават историята — обади се баща му. — Древните египтяни са построили пирамидите, когато древните германци са живеели в пещери. През Средните векове арабите са владеели света — и мюсюлманите са се занимавали с алгебра, когато немските князе не са можели дори да напишат името си. Това няма нищо общо с расата.

Карла се намръщи и запита:

— Тогава с какво има нещо общо?

Баща й я погледна нежно:

— Много уместен въпрос, зададен от много умно момиче.

Тя се изчерви от похвалата.

— Цивилизациите изгряват и залязват — китайците, ацтеките, римляните — но никой не знае защо всъщност. — Хайде, довършвайте закуските и нахлузвайте палтата — каза майка им. — Става късно. Баща им измъкна часовника си от джоба на жилетката и го погледна учудено: