Кен Фоллетт - Зимата на света

Карла се свиваше, когато се целуваха пред други хора. Приятелите й го намираха за странно — родителите им не правеха така. Веднъж каза на майка си. Тя се засмя доволно и й отвърна:

— Един ден след сватбата Голямата война ни раздели. Майка й бе родена англичанка, макар въобще да не й личеше. — Аз останах в Лондон, а той се върна в Германия и бе мобилизиран. Карла беше чувала историята много пъти, но майка й не спираше да я разказва. — Мислехме, че войната ще продължи три месеца, но не го видях цели пет години. През цялото време копнеех да го докосна. Затова не ми е омръзнало и досега.

Баща й беше същият.

— Майка ти е най-умната жена, която познавам — заяви той в кухнята само преди няколко дни. — Затова се и ожених за нея. Не заради… Замлъкна и двамата с майка й се засмяха заговорнически, сякаш на единадесет години Карла не знаеше нищо за секса. Толкова конфузно. Понякога обаче имаше караница. Карла разпознаваше признаците. Предстоеше избухването на нова.

Седяха един срещу друг на двата края на масата.

Баща й бе строго облечен в тъмносив костюм, колосана бяла риза и черна атлазена вратовръзка. Както винаги изглеждаше елегантен, въпреки оредяващата коса и леко изпъкналата под златната верижка на часовника жилетка. Лицето му беше застинало в привидно спокойствие. Карла познаваше израза от миговете, когато някой от семейството го е ядосал с някоя постъпка.

Държеше в ръка брой от седмичното списание Демократ , където майка й водеше колонка за политически и дипломатически клюки под псевдонима Лейди Мод. Бащата на Клара зачете на глас: — Новият канцлер господин Адолф Хитлер дебютира в дипломатическите кръгове на приема на президента Хинденбург. Карла знаеше, че президентът е глава на държавата. Избираха го, но за да стои като рефер над всекидневните политически разправии. Канцлерът пък бе първият министър. Хитлер бе назначен за канцлер, но неговата Националсоциалистическа партия нямаше пълно мнозинство в Райхстага — парламента на Германия — тъй че засега останалите партии можеха да възпират нацистките изстъпления. Баща й изговаряше думите с отвращение, все едно го караха да спомене нещо отблъскващо като канализационните води. — Господин канцлерът явно се чувстваше неловко във вечерен фрак. Майката на Карла отпиваше от кафето си, гледаше към улицата и си даваше вид, че е заинтересувана от забързалите на работа хора, увити в шалове и ръкавици. И тя се преструваше на спокойна, но дъщеря й знаеше, че просто очаква мига си. Препасала престилка, прислужницата Ада стоеше на плота и режеше сирене. Постави чиния пред бащата на Карла, но той не й обърна внимание.

— Господин Хитлер бе видимо очарован от

Елизабета Черути. Културната съпруга на италианския посланик бе в поръбена с черно-розова кадифена вечерна рокля.

Майка й винаги пишеше за дрехите на хората.

Обясняваше, че помагало на читателя да си ги представи. Самата тя се обличаше чудесно, но времената бяха трудни и от години не бе купувала нищо ново. Тази сутрин изглеждаше стройна и елегантна в тъмносиня кашмирена рокля, най-вероятно купена около раждането на Карла.

— Госпожа Черути е еврейка и убеден фашист.

Разговорът им продължи доста време. Дали е помолила

Хитлер да спре с подклаждането на омразата към евреите?

Баща й плесна списанието върху масата.

Започна се, рече си Карла.

— Наясно си, че това ще вбеси нацистите — произнесе той.

— Надявам се да ги вбеси — отвърна хладно майка

й. — Станат ли някога доволни от статиите ми, зарязвам работата.

— Дразниш ли ги, стават опасни.

Очите на майка й пробляснаха гневно.

— Не смей да ме гледаш снизходително, Валтер. Знам, че са опасни — и точно затова съм против тях.

— Просто не виждам смисъл в това да ги гневиш.

— Ти ги нападаш в Райхстага.

Баща й бе депутат от Социалдемократическата партия.

— Аз участвам в сериозни дебати.

„Както обикновено“, помисли си Карла. Баща й бе логичен, предпазлив, законопослушен. Майка й имаше усет за стил и чувство за хумор. Той постигаше своето със спокойно упорство; тя действаше с чар и дързост. По това се различаваха напълно.

Баща й добави:

— Аз не докарвам нацистите до бяс.

— Най-вероятно, защото не им пречиш достатъчно.

Остроумието й го ядоса и повиши тон:

— Мислиш си, че им вредиш с шегички?

— Подигравам им се.

— За теб това замества аргументите.

— Смятам, че се нуждаем и от двете неща.

Баща й се ядоса още повече.