Кен Фоллетт - Зимата на света

Хайнрих се усмихна и отвърна:

— Ще се моля за Вас.

Католиците не се стремят да обърнат всеки във вярата си — припомни си Лойд. Това се различаваше твърде силно от догматичните му баба и дядо в Абъроуен. Според тях хората, изповядващи различна вяра, по своя воля оставаха слепи за Евангелието и се осъждаха на вечно проклятие. Лойд се върна на партийното събрание, тъкмо когато говореше Валтер. — Не може да стане! — натърти той. — Законът за извънредните пълномощия е промяна на Конституцията, а за нея трябва мнозинство от две трети, което означава четиристотин тридесет и два от общо шестстотин четиридесет и седем гласа. Лойд пресметна на ум, докато поставяше подноса на масата. Нацистите имаха двеста осемдесет и осем места, техните съюзници — националистите — бяха с петдесет и две, което правеше триста и четиридесет, почти сто гласа по-малко. Валтер беше прав. Законът няма да бъде гласуван. Лойд се успокои и седна, за да слуша дискусиите и да подобрява немския си език.

Успокоението му обаче не трая дълго.

— Не бъдете толкова сигурни — обади се мъж с акцента на берлински работник. — Нацистите действат съвместно с Центъра.

Аха, това са хората на Хайнрих, припомни си Лойд.

— Това ще им даде още седемдесет и четири гласа — завърши човекът. Лойд се намръщи. Защо партията на Центъра ще подкрепя мярка, която ще я лиши от цялата й власт?

Валтер изрази същата мисъл по-откровено:

— Как е възможно католиците да са толкова глупави?

На Лойд му се искаше да бе разбрал нещо за това, преди да отиде за кафе — тогава щеше да може да говори по въпроса с Хайнрих. Можеше и да научи нещо полезно. По дяволите.

Мъжът с берлинския акцент продължи.

— В Италия католиците направиха сделка е Мусолини — конкордат, който да защитава църквата. Защо не и тук? Лойд пресметна — подкрепата на Центъра щеше да увеличи гласовете на нацистите до четиристотин и четиринадесет. — Все още нямат две трети от гласовете — съобщи той облекчено на Валтер.

Дочу го още един млад сътрудник и му каза:

— Вие обаче не вземате под внимание последното заявление на председателя на Райхстага. Председателят беше Херман Гьоринг, най-близкият съюзник на Хитлер. Лойд не бе чул нищо за някакво заявление; същото се отнасяше и за останалите. Депутатите утихнаха. Младият сътрудник продължи: — Той разпореди, че гласовете на намиращите се в затвора депутати-комунисти няма да се броят. Стаята гръмна от протести. Лойд видя как лицето на Валтер става червено.

— Той не може да направи това! — извика Валтер.

— Да, това е напълно незаконно — съгласи се младежът. — Но вече го е извършил. Лойд бе обезсърчен. Нима Законът за извънредните пълномощия би могъл да бъде приет с някой трик? Той направи още изчисления. Комунистите имаха осемдесет и едно места. Ако ги извадеха от общия брой, на нацистите им трябваха само две трети от петстотин шестдесет и шест, тоест триста седемдесет и осем. Дори и с подкрепата на националистите те нямаха толкова гласове — но спечелеха ли подкрепата и на католиците, можеха да ги получат.

Някой се обади:

— Това е напълно незаконно. Трябва да напуснем в знак на протест. — Не, не! — категорично се намеси Валтер. — Тогава ще гласуват Закона в наше отсъствие. Трябва да разубедим католиците. Налага се Велс незабавно да говори с Каас.

Ото Велс бе председателят на Социалдемократическата партия, а отец Лудвиг Каас — на Центъра.

Из помещението се разнесе одобрително мърморене.

Лойд пое дълбоко дъх и взе думата.

— Господин фон Улрих, защо не поканите на обяд Готфрид фон Кесел? Доколкото знам, и двамата сте работили заедно в Лондон преди войната.

Валтер се засмя тъжно:

— Това влечуго!

Идеята за обяда май не беше особено блестяща. Лойд добави:

— Нямах представа, че не харесвате този човек.

Валтер изглеждаше умислен.

— Ненавиждам го — но ще опитам всичко, кълна се.

Лойд запита:

— Значи, да го намеря и да му отправя поканата?

— Добре, опитай. Приеме ли, кажи му да ме чака в Дворянския клуб в един.

— Ясно.

Лойд забърза към стаята, където бе потънал Хайнрих, и влезе. Вътре се провеждаше среща точно като тази, от която идваше. Огледа се, забеляза облечения в черно Хайнрих, срещна погледа му и настойчиво му махна с ръка.

И двамата излязоха; Лойд започна:

— Разправят, че вашата партия щяла да подкрепи Закона за извънредните пълномощия! — Не е сигурно — отвърна му Хайнрих. — Разделени са.

— Кой е против нацистите?