Рута Сепетис - Сол при солта

Здесь есть возможность читать онлайн «Рута Сепетис - Сол при солта» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Город: София, Год выпуска: 2017, ISBN: 2017, Издательство: „Сиела, Жанр: Историческая проза, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Сол при солта: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Сол при солта»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

Януари 1945. Четирима бегълци. Четири тайни.
Всеки от тях – роден в различна страна. Всеки от тях – преследван от трагедия, лъжи и война.
Хиляди отчаяни бежанци се стичат към бреговете, докато съветските войски настъпват в гръб, и пътищата им се пресичат на борда на Вилхелм Густлоф – кораб, който обещава спасение и свобода.
Но не всички обещания могат да бъдат спазени.
Бяхме невероятна група - влюбено бременно момиче, добродушен обущар, осиротяло момченце, сляпо момиче и жена гигант, която непрекъснато се оплакваше, че всички ѝ пречат, а всъщност заемаше най-много място от всички останали. И аз — самотно момиче, което тъгуваше за семейството си и се молеше да получи втори шанс. Бяхме непознати, докато не се превърнахме в семейство. А посланието към нашето семейство беше ясно. Бягайте за живота си. Вилхелм Густлоф е немски военно-транспортен кораб, който отплава на 30 януари 1945 в изпълнение на операция Ханибал — евакуация на немски войници и цивилни по време на настъплението на Червената армия. Според немските архивисти този ден на борда си корабът е качил 10 582 пасажери при капацитет от 1900. Половината от тях са били деца.
Скоро след отплаването Вилхелм Густлоф е забелязан от съветска подводница и е торпилиран, оставяйки хората на борда в ледените води на Балтийско море.
Според оценките жертвите наброяват 9343 души, което превръща потъването на кораба в най-голямата трагедия в историята на корабоплаването.

Сол при солта — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Сол при солта», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

— Къде е този руснак сега? — попита тревожно Ева.

— Мисля, че германецът го е убил.

Сърцето ме болеше за момичето. Какво ли беше видяла? Дълбоко в себе си знаех отговора. Хитлер гонеше момичета като Емилия от Полша, за да освободи място за „балтийските германци“ — хората от германско потекло. Като мен. Баща ми беше литовец, но майка ми имаше германски корени. Затова успяхме да избягаме от Сталин, попадайки в обвитите с бодлива тел обятия на Хитлер.

— Знаеш ли, мисля, че би могло да бъде и по-зле — заяви Ева.

— Какво имаш предвид?

— Според моя съпруг Хитлер е подозирал, че полските интелектуалци се занимават с антинацистка дейност. Всичките преподаватели в напреднала възраст в Лвов били екзекутирани. А бащата на момичето, съжалявам, но той вероятно е бил удушен със струна от пиано и…

— Престани, Ева!

— Не можем да я вземем със себе си. Палтото ѝ е оплискано с кръв. Очевидно не ѝ е чиста работата. На всичко отгоре е полякиня.

— А аз съм литовка. И мен ли ще изхвърлиш?

Беше ми писнало от това. Беше ми писнало да чувам фразата „Само за германци“. Нима щяхме да обърнем гръб на невинни бездомни деца? Те бяха жертви, а не войници. Давах си сметка обаче, че не всички мислят като мен.

Погледнах към момичето в ъгъла. По бузите ѝ се стичаха мръсни сълзи. Беше на петнайсет години, сама. Сълзите ми напомняха за някого. Споменът отвори вратичка в ума ми и през нея се промъкна зловещият глас.

Вината е изцяло твоя.

флориан

Наблюдавах как сестрата преминава от човек на човек и оказва помощ на всеки с нещата, които носеше в кафявата си кожена чанта. Имах треска и бях наясно, че трябва да се отърва от нея, за да мога да продължа. Но раната беше на задната част на хълбока ми и нямаше как да я видя, нито да я стигна, за да се погрижа сам за нея. Не беше нужно се доверявам на сестрата. Едва ли някога щях да я срещна отново. Тя погледна към мен и аз ѝ кимнах.

— Размисли ли? — попита ме.

— Когато всички заспят — прошепнах.

Не се наложи да чакаме дълго. След малко студеният плевник се изпълни с потрепващи мускули и сумтящи звуци. Сестрата опече един картоф на огъня и го изяде. Хранеше се бавно, изискано, отхапваше малки парчета. Макар и гладна, беше търпелива. Явно беше от благороден произход.

Дойде с чантата си до мен.

— Рана от куршум? — прошепна.

Поклатих глава. Стиснах зъби и бавно съблякох ръкава на ризата си, а после легнах на една страна, извърнал глава от нея. Тя отдели лепкавата риза от размазаната по хълбока ми съсирена кръв.

Не ахна, нито се разплака, както правят момичетата, когато са ужасени. Не издаде никакъв звук. Може би медицинските сестри бяха свикнали с подобни гледки. Надзърнах през рамо, за да видя дали все още е до мен. Лицето ѝ беше на сантиметри от раната. Огледа я внимателно, после се наведе напред и прошепна в дясното ми ухо:

— Шрапнел. Попаднал е в тялото ти приблизително преди два дни. Опитвал си се да спреш кървенето, като си притискал хълбока си с ръка, но парчетата са се забивали в плътта и са ти причинявали още по-силна болка. Мястото е инфектирано. Обливал си го с някаква течност.

— С водка.

Гласът ѝ отново прозвуча в ухото ми:

— Налага се да извадя парчетата, но не разполагам с никаква упойка.

— Нямаш ли някакъв алкохол? — попитах.

— Имам, но ще ми е нужен за почистване на раната, преди да направя превръзката. — Усетих ръката ѝ върху рамото си. — Трябва да действам веднага, преди да се е разпространила инфекцията.

Пред лицето ми се появиха малки ботуши. Полякинята коленичи до мен. Държеше в ръка сняг, завит в носна кърпа. Прибра косата от челото ми и допря студения компрес до него.

— Махни се оттук! — казах ѝ.

— Почакай! — Сестрата погледна към момичето. — Излез, моля те, навън и намери голяма пръчка.

Момичето кимна и излезе. Сестрата седна пред мен. Гледах я в устата, докато шепнеше:

— Казва се Емилия. От югоизточната част на Полша е. Баща ѝ я изпратил, за да е спокоен, че ще бъде в безопасност… на едно място близо да Немерсдорф.

— По дяволите! — изпъшках.

Тя кимна и отвори чантата.

— Аз съм Йоана. Няколко години работих като асистентка на един лекар. Не съм германка. Литовка съм. Това притеснява ли те?

— Не ме интересува каква си. Правила ли си подобно нещо преди?

— Да, извършвала съм такива процедури. А ти как се казваш? — попита.

Замълчах. Какъв отговор трябваше да ѝ дам?

— За какво ти е пръчката? — попитах.

Тя не ми отговори, а попита отново:

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Сол при солта»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Сол при солта» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


Отзывы о книге «Сол при солта»

Обсуждение, отзывы о книге «Сол при солта» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x