Иван Ефремов - Атинянката Таис

Никога не бяха виждали великия пълководец потънал в толкова дълбока скръб, даже след като беше убил Черния Клейт. По цели нощи Александър пиеше самотно, а денем се съветваше с архитекта от Атина Стасикрат, прославил се с величествени постройки.

Стасикрат издигна исполинска погребална клада за Хефестион като храм от кедър и сандалово дърво, с огромно количество миро и нард. Пламъкът, припомнил на Таис пожара на Персеполис, погълна тялото на героя. След седем дена пиянство за помен, в който взеха участие няколко хиляди души, Александър отиде в Северните планини да покорява каситите — планинци, които не се страхуваха от великия цар, само от името на когото други войски се разбягваха.

С него отиде Птолемей, последният от близките му приятели, освен Неарх, а сега главен управител на империята. Птолемей, разстроен от смъртта на приятеля си, подпухнал от нощни пирувания, в които беше принуден да взима участие, дойде при Таис, преди да заминат, и дълго разговаря с нея. Той ѝ повери страшната тайна, която беше пазил десет години — от времето, когато Александър беше посетил оракула Амон в оазиса на Либийската пустиня. Тогава Птолемей бе подкупил младшия служител с един талант злато, за да подслуша пророчеството на оракула. На Александър бяха предсказали смърт на млади години, той щял да живее малко повече от трийсет години…

— Сега той е на тридесет и две години и ако… — Птолемей не смееше да произнесе страшната дума — тогава грамадното извоювано царство ще се разпадне, ще престане да съществува, защото само Александър може да го управлява, изнемогвайки от грамадното количество работа… Ти не ме ли слушаш?

— Не, слушам те. Само че аз едва сега се досетих защо Александър беше толкова нетърпелив, толкова бързаше да стигне до края на света, до бреговете на Източния океан. Че нали той е знаел предсказанието и го е носел в себе си като отровен нож върху голо тяло!

— Вероятно ти си права. Но това вече няма значение! Ако предвиждането на Амон е вярно, тогава аз пръв ще искам да се раздели империята и ще искам за себе си само Египет. Той е далече настрана и е разположен на Вътрешното море, точно това ми трябва. А ти ще дойдеш ли с мене, за да станеш царица на Египет?

— Ами ако предсказанието не се изпълни?

— Тогава всичко ще тръгне, както и сега върви. Александър ще отплава с Неарх, а аз ще остана във Вавилон като негов наместник и върховен стратег на Азия. Но ти не ми отговори на много важен въпрос!

— А Сирита?

— Кълна се в чука на Хефест, ти сама знаеш и питаш само поради хитрост. Персийката ще си остане в Персия, аз ще я оженя за един от сатрапите на източните граници. Но недей да подлагаш на изпитание моето търпение, аз мога да те отведа когато искам и където искам, завързана и под силна стража!

Без да отговори, Таис стана и се приближи до Птолемей.

— Твърде дълго си воювал в Скития и в Индия и съвсем си забравил каква е твоята венчана жена. Мили военачалнико, такива като мене не ги взимат насила. Ние или умираме, като се самоубием, или убиваме този, който си е позволил подобно насилие. Впрочем ти не си елин, а македонец, подивял в походи, похищавайки беззащитни жени като всяка друга попаднала пред краката му плячка.

Птолемей почервеня, протегна към нея ръка с хищно присвити пръсти, но се опомни и я отдръпна, като че се бе опарил.

— Така да е! Аз наистина съм привикнал към безусловно подчинение на жените.

— Добре, че си отдръпна ръката, Птолемей. Ако беше ме хванал, не знам, може би върховният военачалник на Александър, щеше да бъде изнесен оттук като бездушен труп.

— Твоят черен демон в лицето на Ерис! И нея, и тебе щяха тежко да ви накажат!..

— Значи и Ерис е станала вече демон, а не благосклонна пазителка! Научи се да се въздържаш, когато не се изпълняват твоите желания. Иначе ти няма да станеш истински цар, Птолемей! А пък що се касае до наказанието, не съм много сигурна, докато е жив Александър! Освен това съществува и отрова.

За първи път Птолемей беше смутен. Измърморил нещо от този род, че бил преминал през дълга война, непрекъснати убийства и насилия, привикнал към безусловно и незабавно подчинение, той повтори своя въпрос за Египет.

Таис се умилостиви и му протегна малката си твърда ръка.

— Ако ти отново се научиш да ме разбираш, аз съм съгласна. Само че при мене не бива да има нито втора, нито трета царица. И защо съм ти аз, непокорна и невярна?

— Достатъчна ми е твоята абсолютна честност. Да не говорим за красотата, ума, знанията и умението да се държиш с хората, разбирането от изкуство. Не бих могъл да намеря по-добра царица за древната страна, където вкусовете на хората са безпогрешни и улегнали, където лесно отличават истинското от незначителното.