Иван Ефремов - Атинянката Таис

И отново войската на Александър се разделила на три части. Хефестион повел армията, обозите и слоновете покрай брега към Пасаргада и Суза. Александър без багаж, с конницата, избързал също така натам през Персеполис. «Сега вече всички те, разбира се, са в Суза. Моят Неарх на път към Вавилон няма да ни отмине с корабите си. Бих искала да го срещна тук и затова не бързам!» — тъй завърши своя дълъг разказ Хезиона.

Надеждите на тиванката не се сбъднаха. Те пристигнаха с кораба във Вавилон дълго преди Неарх и половин месец живяха у Хезиона. Градът беше възбуден от новините за връщането на Александър, беше претъпкан от тълпи пришълци. Те идваха отвсякъде. За първи път Таис видя стройни либийци с тъмнобакърен оттенък на кожата. Атинянката със своя меден загар изглеждаше съвсем бяла в сравнение с тези жители на либийските степи. Невиждано зрелище представяха етруските от италийските брегове — яки, набити хора, със среден ръст, с резки профили от египетски тип. Лизип бе чел историческите книги на Тимей и Теопомп и бе слушал разкази на пътешественици, че жените на етруските уж се ползували с удивителна дори за спартанците свобода. Те били баснословно красиви и много се грижели за тялото си, като често се появявали разголени. На обеди те седели наравно с мъжете си и с други мъже, държели се нечувано свободно. Мъжете често споделяли тяхната любов помежду си — такъв бил обичаят.

— Щом са такива обичаите на етруските, те нямат хетери и аз не бих имала успех там — полушеговито каза Таис.

— Наистина, те нямат хетери! — с учудване се съгласи Лизип, и като помисли, добави: — Там всички жени са хетери или по-точно те са такива, каквито са били у нас в старо време. Не е имало нужда от хетери, защото жените са били истински другарки на мъжете.

— Едва ли ще се съгласят с тебе твоите съотечественици! — засмя се атинянката. — Сега мен повече ме интересуват слоновете, отколкото етруските. Вчера пристигна керван от петдесет такива звяра, впрочем странно е да наречеш слона звяр, той е нещо друго!

— Наистина е нещо друго! — съгласи се Лизип.

— Тебе ще те послушат, нали умееш да заповядваш, учителю!

Подмилкващата се интонация на атинянката накара скулптора да стане предпазлив.

— Какво искаш от мене, немирнице? — попита той.

— Никога не съм яздила слон. Как става това? Не можеш да яхнеш такава грамада!

— На бойните слонове яздят в седла като колибки, както и при обикновена езда, само че тогава преградите са по-ниски и с големи странични отвори. Виждал съм отдалече. Аз също не съм яздил слон.

Таис скочи и обви с ръце шията на художника.

— Да отидем! Ще вземем Хезиона и Ерис. Нека да ни повозят един-два парасанга.

Лизип се съгласи. Те избраха най-големия слон с дълги бивни и враждебни очи, с жълти ресни на челото и около навеса над пъстро украсеното седло-колибка. Тържествувайки, Таис седна на напречната скамейка с Ерис срещу Лизип. Хезиона остана у дома си, решително се отказа от пътешествието. Водачът накара гиганта да стане, слонът бодро закрачи по пътя. Неговата дебела кожа странно се движеше по ребрата му, колибката се накланяше, люшкаше и подскачаше. Таис и Ерис попаднаха в ритъма на походката на слона, а Лизип едва се задържаше на скамейката, изтриваше потта си и проклинаше много дългата разходка. Понеже не знаеха неудобствата при язденето на слон и не бяха привикнали с него, бяха определили прекалено далечна цел на пътуването си. Великият скулптор понесе храбро пътуването, както подобаваше на елин, обаче много радостно слезе от слона, като охкаше и се протягаше.

— Не завиждам на Роксана! — каза Таис, скачайки на земята направо от колибката.

Чакаше ги Хезиона.

— Невероятни новини! — завика тя още от прага като Същинска атинянка. — Избягал е Харпал, като е задигнал сума злато от съкровищницата на царя!

Харпал, довереният ковчежник на Александър в Екбатана, дошъл наскоро във Вавилон да среща повелителя си.

— Къде е избягал? Защо? — възкликна Лизип.

— В Елада при Касандър с отред от наемници-елини, оставени от съратниците във Вавилон.

— Ами Александър? — запита Таис.

— Той сигурно още не знае. Втора новина! Александър в Суза наумил да се жени и да изложени своите военачалници за азиатки. Сам царят взел по-голямата дъщеря на Дарий, която се казва Статира, като майка си; Кратер се сродил с Александър, като се оженил за сестрата на Роксана; Хефестион за Дрипетис, дъщерята на Дарий, сестрата на предишната му жена; Селевк взел Апана, дъщерята на убития сатрап Спитамен, Птолемей — Сирита, наречена Атакама, персийска принцеса от Кариевия род. За Неарх е определена за жена дъщерята на Барсина Дамаска и Ментор, обаче той до този момент е още в морето и няма да бъде на тържеството и доколкото познавам моя критянин, той ще се измъкне от този брак. Осемдесет военачалници и хетайри се женят за момичета от знатни родове, а десет хиляди македонски войници сключват законен брак със своите наложници: персийки, бактрийки, согдийки. Ще бъде голямо празненство, достойно за пиршество на титани, с три хиляди артисти, музиканти и танцьорки.