Артуро Перес-Реверте - Златото на краля

Така премина сражението при остров Фоула. Нашите се стремяха да скъсят дистанцията, както обикновено правехме. А неприятелят с много стрелба се мъчеше да ни попречи, както пък той си знаеше. Ала „Асоге“, въпреки наказателния удар, който разкъса такелажа и остави палубата му потопена в кръв, успя да се вреже храбро насред еретиците, толкова близо до кораба водач, че платната на блинда, разперени встрани от кораба, метяха предната палуба на холандците. Оттам се хвърлиха въжетата за абордаж и многобройни испански пехотинци нахлуха в урката сред изстрели на мускети и сред размахани пики и секири. И не след дълго ние, които се люшкахме от вятъра на борда на „Хесус Насареньо“, и обстрелвахме другата част от неприятеля, видяхме как нашите стигат до капитанската кула на холандците и жестоко се разплащат за всичко, което противниците им бяха причинили от разстояние. Достатъчно е да отбележа кратко, че най-големите късметлии сред еретиците бяха онези, които се хвърлиха в ледената вода само и само да избегнат клането. Така ние превзехме два кораба и потопихме третия, а четвъртият се изплъзна, но в доста окаяно състояние. В това време корсарите (нашите фламандски католици от Дюнкерк не останаха по-назад в делото) с най-голямо удоволствие разграбиха и подпалиха двадесет и двата кораба за херинга, които поемаха отчаяно ту в една, ту в друга посока, подобно на кокошки, в чийто кокошарник са нахълтали лисици. На свечеряване — на тия географски дължини това се случва, когато в Испания още грее следобедното слънце — опънахме платната на югозапад. Зад нас остана хоризонтът, целият в пожари, крушение и разруха.

Нямаше повече премеждия, освен неудобствата, присъщи за пътуването. Ако не смятаме, разбира се, тридневната буря по средата на пътя между Ирландия и нос Финистере, която остави всички ни яко разтърсени под палубата, мълвящи „Отче наш“ и „Аве Мария“, и едно изпуснато оръдие, което размаза като хлебарки неколцина в преградните стени, преди да успеем да го закрепим отново. Бурята нанесе такива щети на галеона „Сан Лоренсо“, че в крайна сметка се наложи той да се раздели с нас и да потърси помощ във Виго. После пристигна новината, че англичаните пак са нападнали Кадис, узнахме го с голяма тревога в Лисабон. Тъй че, докато няколко кораба, охрана на пътя към Индиите, отплаваха с курс към Азорските острови, за да пресрещнат флота със съкровищата, да я подсилят и закрилят, ние опънахме платната към Кадис, и то точно навреме, та при пристигането си да видим гърбовете на англичаните.

Цялото пътуване по море с голяма наслада и полза употребих в четене на книгата на Матео Алеман 4 4 Матео Алеман (1547–1614) — автор на споменатия преди роман „Животът на шмекера Гусман де Алфараче“. — Б.пр. , както и на други книги, с които капитан Алатристе ме беше снабдил, или пък бях успял да открия на борда. А те, ако не се лъжа, бяха „Животът на оръженосеца Маркос де Обрегон“, истинска историческа хроника, и втората част на „Знаменитият идалго дон Кихот де ла Манча“. Пътуването имаше и практична страна за мен, която с времето щеше да ми бъде от изключителна полза. След опита ми във Фландрия, където се бях сдобил с всички умения, свързани с войната, капитан Алатристе и приятелите му ме посветиха в истинското майсторство на оръжията. Бях на път да навърша шестнадесет години и тялото ми придобиваше добри пропорции, като фламандските неудачи бяха заздравили крайниците, калили характера и укрепили духа ми. Диего Алатристе знаеше по-добре от всеки друг, че острието прави равни простия човек и най-издигнатия монарх, и че когато ти се паднат лоши карти, прибягването до толедската стомана е по-добър похват от много други, за да изкараш хляба си или за да си го защитиш. Затова, с цел да допълни възпитанието ми откъм трудната му страна, започната вече във Фландрия, той реши да ме въведе в тайните на фехтовката. Тъй че всеки ден търсехме някое спокойно място на палубата, където приятелите ни оставяха достатъчно пространство и дори се събираха около нас на групички, за да следят действията ни с очи на познавачи и да ни обсипват с мнения и съвети, подправени с разкази за геройства и приключения, понякога повече измислени, отколкото действителни. Сред тези вещи фехтувачи (веднъж казах, че няма по-добър учител от онзи с многото рани) ние с капитан Алатристе упражнявахме удари с върха на острието, финтове, скъсявания на дистанцията и оттегляния, опасни удари отгоре и отдолу с посичане с право или странично острие, въобще целия набор, съставляващ уменията на професионалния фехтувач. Така се научих да налитам стремглаво, да спирам противниковата шпага и да влизам право към гърдите, да отстъпвам, като прерязвам лицето с удар, да посичам и да намушквам с шпагата и камата, да заслепявам със светлината на уличен фенер или със слънцето, да си помагам безцеремонно с ритници и удари с лакът, както и на хиляди хитрости, научих се как да неутрализирам острието на съперника с плаща и как да убивам с едно „Боже, прости“. Накратко научих всичко, което се предполага, че включва вещината на наемния фехтувач. И макар въобще да не подозирах, много скоро щях да имам случай да я приложа на практика, защото ни очакваха едно писмо в Кадис, един приятел в Севиля и едно невероятно приключение край бреговете на река Гуадалкивир. За всичко това и за всяко нещо по реда си възнамерявам да разкажа обстойно на ваши милости.