Ян Гийу - Рицарят тамплиер - Рицар на Храма

Както можеше да се очаква, към края на същата година Рено дьо Шатийон наруши мира със Саладин, атакувайки богат керван в един проход по пътя между Мека и Дамаск. Лесно бе да се обясни гневът на Саладин: сред пленниците, които бяха взети и вече се намираха в подземните килии на замъка в Керак, беше и собствената му сестра. До Йерусалим стигна вестта, че се е заклел пред Господ да убие Рено със собствените си ръце.

Когато изпратеният от Саладин посредник да иска обезщетение се представи пред крал Ги, той не успя нищо да му обещае. Извини се, като каза, че е безпомощен срещу Рено дьо Шатийон.

Нищо не можеше да възпрепятства избухването на нова война. При все това принц Боемон от Антиохия много бързо сключи нов мир със Саладин, подкрепян както от граф Раймонд от Триполи, така и от владенията на жена му Ешева около Тивериада в Галилея. Нито принцът, нито графът не искаха да се забъркват в действията на тези от двореца в Йерусалим и направиха така, че Саладин да бъде информиран за това. Жерар дьо Ридфор се опита да убеди краля да изпрати армия в Тивериада, с цел да срази графа веднъж завинаги. Кралят прие и кралската армия, подкрепена от тамплиери, се подготви да нахлуе в Галилея.

В последния момент Балиан д’Ибелин дойде при суверена и го призова да премисли действията си. Тази братоубийствена война щеше да се окаже самоубийство, понеже на хоризонта се задаваше много по-труден сблъсък със Саладин. Това, което бе разумно да се направи, бе точно обратното — да се сключи примирие с графа. Той предложи да вземе участие в делегация, която да тръгне към Тивериада.

Сред посредниците бяха и Жерар дьо Ридфор, Роже дьо Мулен, Балиан д’Ибелин и Жозиас, епископът на Тир. Няколко хоспиталиери и тамплиери трябваше да придружават делегацията. Сред тях бе и Арн.

Междувременно графът се оказа в много деликатно положение. Като че ли за да постави на изпитание искреността на желанието за мир между тях, Саладин бързо изпрати при него сина си Ал Афдал, за да го помоли за разрешение през Галилея да премине голям отряд от съгледвачи. Графът прие, при условие този отряд да влезе в страната едва по залез-слънце и да излезе от там, когато се стъмни. Съгласиха се. И така графът изпрати рицари да предупредят делегацията, която пристигаше, за да не попадне в ръцете на неприятеля. Пратениците на графа посрещнаха посредниците на върха на Назарет и оставиха посланието си. Жерар дьо Ридфор припряно им благодари за това предупреждение, но не и за мотивите, които имаха. Великият магистър реши, че действително му се предоставя чудесен случай. Той незабавно изпрати посланик в замъка на Лафев, където Джеймс дьо Мили бе начело на деветдесет тамплиери. В самия Назарет успяха да съберат четиридесет рицари и няколко пехотинци. При напускане на града, за да се изправят срещу Ал Афдал и неговите сирийски рицари, Жерар дьо Ридфор призова жителите на Назарет да го следват пеша, като ги убеждаваше, че ще пожънат нечуван успех.

Въпреки това епископът от Тир отказа да отиде по-далече. Той не бе изпратен да участва в нападение, а в преговори и не желаеше да му се наложи да съжалява за това си решение. Без съмнение една добре екипирана християнска армия от сто и четиридесет тежковъоръжени рицари, а също и няколко стотици пехотинци представляваше някаква сила. Но когато срещнаха неприятеля близо до изворите Кресон и наблюдаваха положението високо от своите позиции, в началото им беше трудно да повярват на очите си. Пред тях беше всичко друго, но не и отряд съгледвачи: седем хиляди добре екипирани сирийски конници-копиеносци, а мамелюци и стрелци пояха в този момент конете си.

Това сякаш беше въпрос на проста аритметика: сто и четиридесет рицари, от които не малък брой тамплиери и хоспиталиери, можеха без проблем да атакуват седемстотин сирийски мамелюци и стрелци. Седемстотин, но не седем хиляди.

Роже дьо Мулен, подкрепен от Джеймс дьо Мили, настоя за дискретно отдръпване.

Ала Жерар дьо Ридфор не се вслуша. Той се разгневи и обвини останалите в слабоволие, а Джеймс дьо Мили обиди, като му каза, че много се е изплашил да не би русата му глава да падне в името на Господ. Що се отнася до Роже дьо Мулен, то поведението му било недостойно.

Арн нямаше право на мнение. Той бе застанал недостатъчно далеч, за да не може да чува грубите изрази. Без съмнение Жерар дьо Ридфор бе загубил ума си. При тези условия една атака посред бял ден щеше да завърши с много смърт.

Но Жерар дьо Ридфор остана непоклатим. Той бе решил да атакува. Тамплиерите и останалите можеха само да го следват. Това бе въпрос на чест.