Ян Гийу - Рицарят тамплиер - Рицар на Храма

В „Божия дом“ зимата беше време за предене и тъкане. За сестрите това беше незначителна работа, тъй като трябваше само да произведат колкото може повече плат, та „Божия дом“ да може да го дари или продаде.

Ала за светските девици това беше друга работа. Трябваше да се научат да предат и тъкат, а и си намираха някаква работа. Ora et labora, моли се и работи. Това беше най-важното правило след правилото за послушание както в „Божия дом“, така и в другите манастири. Заради това сестрите трябваше да изглеждат така, все едно работят, дори когато студът обхващаше всички, макар и да не бяха навън.

Ако някоя от девиците не бе запозната с работата, в началото тя трябваше да седи с някоя от по-сръчните, докато най-накрая успееше да се справя достатъчно добре със заниманията си.

Сесилия Бланка се оказа доста несръчна в тази работа, докато Сесилия Роса бе почти толкова добра колкото работничките. Този проблем можеше да се разреши само по един начин, тъй като никоя от шестте жени, които спадаха към Сверкеровия род или пък им се искаше да са част от него, не би могла да седи в „Божия дом“ с някоя, която ненавиждаше тъй много — като любимата на кралеубиеца Кнут Ериксон. Това беше тайната, която бяха открили. Така че накрая поставиха двете Сесилии на един и същи стан.

Сесилия Роса скоро откри, че приятелката й Бланка доста добре владееше това изкуство. Тайничко понякога й го показваше, като тайна, която само двете знаеха. Това, че се преструваше на несръчна в област, в която бе доста добра, бе само хитрина, която да ги събере колкото се може по-близо една до друга. Никоя повеля за спазване на тишина не можеше да ги възпре да си говорят, тъй като по време на работата те бяха принудени да използват езика на знаците и никога някоя от сестрите, които наблюдаваха работата, не можеше да види за какво си говорят. А когато някоя от тези сестри им обърнеше гръб, двете можеха набързо да си прошепнат някоя дума без да бъдат разкрити.

Скоро Сесилия Бланка разказа онова, което знаеше за омразата на другите сестри към двете им и за бъдещето, на което се надява.

Навън, в света на мъжете вече нищо не било така просто, както преди, тъй като хората отсичали главата на краля, за да успеят да заемат мястото му. Нейният любим Кнут Ериксон щял да успее да поправи нещата, докато е жив с помощта на Бог и мъртвия си баща, светията Ерик. Ала това не можело да стане толкова бързо.

Заради това веднага след годежа им Кнут изпратил Сесилия Бланка в манастир, в който тя щяла да бъде на сигурно място, докато мъжете се разправят един с друг. Дори и във вражески манастир животът й нямало да бъде застрашен, макар и престоят да не бъде приятен. Препъни камък бил и фактът, че всички женски манастири в страната били под властта на Сверкеровия род. Това било нещо, което трябвало да променят в бъдеще. Ала нищо не можели да променят сега. Бъдещето им щяло да бъде трудно и за двама им, ако родът на Сверкер победял. Навярно тогава тя никога нямало да излезе от манастира, нямало да имат деца и слуги, които да ги обслужват, никога нямало да може да се движи свободно по собствените си земи, да язди или да пее светски песни.

Ала заради това още по-голяма щяла да бъде радостта, ако тяхната страна победяла. Ако любимият й Кнут наистина бъдел признат за крал и в кралството се възцари мир. Тогава целият мрак, който бе надвиснал над тях в този момент, щял да се превърне в заслепяваща белота.

Тогава Сесилия Бланка щеше да се превърне в законна съпруга на своя любим Кнут и щеше да стане кралица. Майка Рикиса, другите сестри и най-вече онази Хелена Сверкершон се преструваха, че не забелязват тази заплаха, ала те живееха в сянката й ден и нощ.

Сесилия Бланка смяташе, че двете приятелки трябва да се молят за този миг всеки ден. Да се молят за победата на кралския род и на рода на Ерик. Техният живот и щастието им зависеха от тази победа повече от всичко друго.

Макар и да не можеха да бъдат напълно сигурни. Когато се сключва мир, се случват много странни неща и мъжете често решават, че чрез женитба могат да постигнат мир в по-голяма степен отколкото с меч. Така че ако Сверкеровият род победеше, те можеха да решат да сключат брачен съюз с една или друга от жените на врага. Ако нямаха късмет, Сесилиите някой ден можеха да бъдат дадени на който и да е мъж в Линшьопинг. Това беше тежка съдба, ала все пак не толкова тежка колкото живот, прекаран в мъчително слугуване и наказания от камшика на майка Рикиса в манастира.