Ян Гийу - Кралство в края на пътя

След като Арн поздрави всички стражи, някои от които не бяха склонни да превият коляно пред него, той изведнъж попита за баща си, а лицето му беше така напрегнато, все едно че очакваше скръбна вест. Ескил рязко отвърна, че баща им вече не бил с ума си и стоял горе в кулата. Арн веднага се отправи с широки крачки към кулата, а бялото му наметало с червен кръст се развяваше като платно и всеки, който се изпречеше на пътя му, мигом се отдръпваше оттам.

Той откри баща си горе при дясната бойница в лошо състояние, но с щастлив израз на лицето. Баща му стоеше до стената заедно с един слуга, който подпираше парализираната му страна, и с груба тояга в здравата си ръка.

Арн бързо наведе глава, целуна здравата ръка на баща си и го прегърна. Баща му беше слаб като дете, здравата му ръка беше също толкова тънка, колкото болната, и миришеше неприятно. Арн остана така без да знае какво да каже, когато баща му с огромни усилия и набръчкано чело се наведе право към него и прошепна:

— Божиите ангели… ще се веселят… а угоеното теле… ще бъде заклано.

Арн чу думите съвсем отчетливо, а те бяха и напълно разбираеми, защото така ясно насочваха към разказа от Светото писание за завръщането на блудния син. Следователно всички приказки, че баща му е изгубил разсъдъка си, бяха пълни глупости. Облекчен, Арн го вдигна на ръце и започна да обикаля площадката на бойницата, за да разбере как баща му живее там горе. Когато видя тъмната стаичка, нещата се оказаха по-лоши, отколкото се беше страхувал. Той смръщи вежди заради киселата миризма на урина и недоядена храна, обърна се рязко и тръгна към стълбището, като в същото време говореше на баща си като на напълно здрав човек, което никой не беше правил от много години, и му каза, че господарят на Арнес в никакъв случай няма да стои в кочина оттук нататък.

По тесните вити стълби надолу Арн срещна Ескил, който се качваше бавно, тъй като стълбището не беше правено за едри мъже с коремче. Налагаше се Ескил да се обърне с недоволно мърморене и да започне да слиза пред Арн, който носеше баща им като вързоп на едното си рамо и изреждаше какво трябва да бъде направено.

Навън на двора Арн хвана баща си на ръце, защото би било недостойно да продължи да го носи като наръч сено, а Ескил заповяда на слугите да занесат маси, пухени дюшеци и столове с изсечени драконови елементи в помещението на по-малката готварница при стената отляво, което се използваше само за големи празненства. Арн изкрещя, че стаята на баща му в кулата трябва да бъде излъскана от горе до долу, и много изненадани погледи проследиха пътя на тримата господари през целия двор.

Столът с драконови елементи веднага се появи в готварницата и Арн настани внимателно баща си на него, клекна пред него, хвана лицето му с двете си ръце, погледна го в очите и му каза, че много добре знае, че говори на човек, който разбира всичко така добре, както и преди. Ескил стоеше мълчаливо зад него без да казва нищо.

Уви, старият господар Магнус изглеждаше толкова развълнуван и дишането му беше толкова тежко, че имаше опасност да получи нов удар. Арн пусна лицето на баща си, изправи се, мина с широки крачки край объркания си по-голям брат и излезе на двора, където заповяда нещо на език, който никой не можа да разбере.

Моментално дойдоха двама мъже от многото чуждоземци в свитата на Арн. И двамата носеха тъмни наметала и парче син плат, омотано около главите им, единият беше млад, другият — стар, а очите им бяха гарваново черни.

— Тези двама мъже — каза Арн колебливо на брат си, а също така и на баща си, — се казват… Авраам и Йосиф. Те са ми приятели от Светите земи. И двамата са опитни лечители.

Той обясни нещо на неразбираем език на мъжете с гарваново черни очи, които кимнаха, че са го разбрали, и внимателно, но без прекалено благоговеене, започнаха да преглеждат господаря Магнус. Погледнаха зениците му, слушаха дишането и ударите на сърцето му, чукнаха дясното му коляно с една малка тояга така, че кракът веднага отскочи, после направиха същото няколко пъти и с левия крак, като причиниха само леко потръпване, от което бяха особено заинтригувани, и накрая се заеха да вдигат и пускат слабата му лява ръка няколко пъти, докато през цялото време си шепнеха нещо един на друг.

Ескил, който стоеше зад Арн, се чувстваше изолиран и объркан от това да гледа как двама странници се отнасят с господаря на Арнес така, сякаш преглеждат най-обикновен слуга. Но Арн му направи знак, че всичко е наред, и шепнешком проведе кратък разговор на чуждия език, след което двамата лечители се измъкнаха навън с дълбоки поклони, отправени към Ескил.