Антон Дончев - Сказание за хан Аспарух, княз Слав и жреца Терес (Книга първа - Степта)

Нисийски коне — от град Ниса, древна и средновековна крепост край съвременния Ашхабад. В древността върху територията на Партянското царство.

Номизма — златна монета с тегло 4,48 грама. Основна монетна единица във Византия.

Нушибе — съюз от номадски племена в Западен Тян-Шан. Постоянни врагове на съюза от племена Дулу, който населявал района на Джунгария.

Обол — дребна медна монета.

Обсидиан — вулканично стъкло, тъмноцветно, до черно, понякога на петна и ивици.

Онаграили кулан — нечифтокопитно животно от рода на конете. Среща се в Централна, Средна и Предна Азия.

Поляни — източнославянско племе, населявало десния бряг на Днепър. Център на полянската земя бил Киев.

Пращур — далечен прародител, прадед.

Радимичи — група славянски племена, близки на вятичите и северяните, по горните течения на реките Днепър и Сожа.

Ристалище — място за ристание, състезание в бяг или езда на коне.

Руни — знаци от древна писменост.

Савири — прабългарско племе, населявало земите край Каспийско море, в Северен Дагестан.

Сарматиили савромати — племена от ирански произход, изместили скитите през втори век пр.н.е. от Причерноморските степи. През III-IV век разбити от готи и хуни.

Северяни — древно и своеобразно славянско племенно обединение с първоначална територия по реките Десна и Сейм. Разселват се на юг, югоизток и югозапад, като достигат Балканския полуостров.

Словени — източнославянско племе, живяло в района на езерото Илмен.

Согдианаили Согд — древна историческа област в басейна на река Зеравшан, Средна Азия. (В района на Самарканд и Бухара.)

Тангутска камила — от тангути, местно название на североизточните тибетци.

Танци — от династията Тая, управлявала Китай от 618 до 906 година.

Тарниах — племе (вж. „котзагир“).

Тверциили таверци — славянско племе, населявало земите между Днестър и Дунав.

Тиуни — група привилегировани хански, княжески или болярски слуги.

Тумен — крупен отряд при някои конни народи — десет хиляди конници. Оттам „тъма“.

Тументаркан — от тумен и от таркан — военачалник на десет хиляди воини, едновременно управител и наместник на хана над родове и над територия, от които се набират десет хиляди воини.

Тур — изчезнал вид диво говедо, черно, с дълги, извити и насочени напред рога.

Уари — племе, родствено на хуните, живяло в Западен Сибир.

Угри — обобщаващо етническо название на родствени по език племена, прадеди на днешните унгарци. Угрите първоначално са населявала територията на границата на южната тайга от Урал до Иртиш.

Уйгури — древен тюркски народ от Средна Азия. Антропологически се отнася към европеидната раса с незначителни монголски примеси. Няколко пъти основавали самостоятелни държави. Днес уйгурите населяват Синцян — Уйгурски автономен район в Китай.

Уличиили угличи — източнославянско племе, първоначално населявало долното течение на Днепър, а след това земите между Буг и Днестър.

Хевсури — етнографска група на грузинската народност, населявала главно южните склонове на Голям Кавказ. Говорят свой диалект.

Хуни — номадски племена, населявали първоначално Централна Азия. През V век оглавяват съюз от различни племена — между които и прабългари — и водени от Атила, нахлуват дълбоко в Западна Европа.

Хуски коне — древна порода коне, отглеждана на територия, сега съвременна китайска провинция Хансу.

Чресло — старинно название на бедрата и слабините. „От чреслата на…“ означава „Произлязъл, роден от…“

Юк боил — военен чин у прабългарите, може би началник на обоз.

Ябгукаган — наместник на кагана, втори човек след кагана. (При тюркутите каганът се наследява от най-възрастния мъж от царуващата династия.)

Свалено от „Моята библиотека“: http://chitanka.info/book/4771

Издание:

Антон Дончев. Сказание за хан Аспарух, княз Слав и жреца Терес. Книга първа: Степта

Редактор: Иван Гранитски

Художник: Петър Добрев

Коректор: Соня Илиева

Предпечатна подготовка: ЕТ „ПолиКАД“

ИК „Захарий Стоянов“, 2003 г.