Антон Дончев - Сказание за хан Аспарух, княз Слав и жреца Терес (Книга първа - Степта)

Вено — откуп, прид при брак; зестра.

Вира — откуп за убит.

Волиняни — източнославянски племена в басейна на горното течение на Западен Буг и десните притоци на река Припет.

Вятичи — група племена от източните славяни по горното течение на Ока и притоците й Жиздра и Угра.

Гепиди — група германски племена, родствени на готите. От Скандинавия през Балтика стигат до днешна Унгария. Разбити от съединените сили на лангобарди и авари.

Гуня(келт.) — вид дебела горна дреха, обикновено от плътен тепан вълнен плат.

Джейран — животно от рода на газелите. Сега обитава пустинните и полупустинните райони на Европа и Азия.

Драговичи — група славянски племена с територия между реките Припят и Березина. След разселването на славяните в Балканския полуостров драговичи живеят западно от Солун, а по-късно и в Северните Родопи. Важно средище на богомилското движение.

Древляни — славянско племе по реките Припет и Тетерев, с градове Искоростен и Вручий.

Дулеби — славянски племена, населявали областта Волиния и Северното Прикарпатие. Споменават се по-късно с името волиняни.

Дунтински портокали — по името на езерото, в което се влива река Сян.

Ешмедеме — пиршество, угощение.

Ефталити — белите хуни — обединение на източноирански племена с примес от други етнически групи. Във V и VI век образуват държава на територията на Средна Азия, Афганистан, Северозападна Индия и част от Източен Туркестан. Разбити от тюркути и перси.

Жужани — съюз на номадски племена в степите на Манджурия, Монголия и Туркестан. Разпада се в средата на VI век.

Забендер — тюркско племе.

Зитко боил — прабългарско военно звание.

Итил — l. Река Волга (някои географски названия са осъвременени, за да се избегне прибягването до речник); 2. Столица на хазарите, в устието на Волга до съвременния Астрахан.

Ичиргу боил — висша прабългарска титла.

Кавхан — висша прабългарска титла.

Каган(тюрк.) — титла на държавен глава у много тюркутски народи в периода на ранното средновековие. Най-напред у жужаните, после у тюркутите и хазарите. В Монголската империя се употребява със значение „император“, подвластните управители на племена са „ханове“.

Канартикин — престолонаследник у прабългарите.

Кимерийци — племена, населявали Причерноморието във VI-VII век пр.н.е. На тяхно име е бил наречен Керченският проток — Кимерийски Босфор.

Коило — род тревисто растение от семейство Житни.

Колобър боил — от „колобър“ — жрец. Имал и военна, и административна власт.

Котзагир и тарниах — племена, въстанали в края на шести век срещу тюркутите и намерили убежище при аварите в Панония.

Кратер(гр.) — голям съд с две дръжки, във форма на обърната камбана, употребяван в древността за смесване на вино с вода.

Кривичи — многобройна племенна група на северните славяни, в горното течение на Днепър, Западна Двина и Волга.

Кумис(от тюркм.) — млечнокисело питие от подквасено кобилешко мляко.

Кунлунски кораби — малайски.

Кушани — кушанско царство, възникнало в началото на нашата ера в Средна Азия, Афганистан, Пакистан и Северна Индия. Загинало към края на IV век. Въпреки голямото си значение за историята на древния свят, все още недостатъчно изследвано.

Лангобарди(нем.) — буквално „дългобради“. Германско племе, заело в IV и V век басейна на Средния Дунав. В 568 година завладяват Северна Италия, където до 774 година просъществува Лангобардското кралство.

Ляхи — западни славяни по долното поречие на Висла; между основните племена, дали начало на полската нация.

Майордом — висше длъжностно лице във френската държава при Меровингите. Първоначално назначавано от краля, в процеса на феодализацията съсредоточава цялата власт в свои ръце.

Масагети — събирателно название на група племена върху териториите зад Каспийско море и Арал.

Маскути — племе в Южен Дагестан, на брега на Каспийско море.

Меотида — древногръцко название на Азовско море.

Меровинги — първата кралска династия на франкската държава — от V до VIII век. От средата на седми век нямат реална власт.

Нарти — алани, осетини.