Шарлот Бронте - Шърли

И тъй, обладана от мъката на копнежа и разочарованието, Каролайн се прибра у дома си.

На следната сутрин, когато се появи на закуска побледняла и злочеста, сякаш бе срещнала призрак, тя попита мистър Хелстоун:

— Ще имате ли нещо против, чичо, ако си потърся работа като гувернантка в някое семейство?

Чичо й, който се намираше в точно толкова голямо неведение относно всичко, което племенницата му бе преживяла и преживяваше в този момент, колкото и масата, върху която се намираше чашата му с кафе, едва повярва на ушите си.

— Що за прищявка? — попита той. Полудяла ли си? Как да разбирам всичко това?

— Не се чувствувам добре и ми е нужна промяна отвърна тя.

Пасторът я огледа внимателно и откри, че тя действително се бе изменила. Без той да забележи, розата се бе свила и повехнала до размерите на едно кокиче — свежестта бе изчезнала, плътта бе посърнала; тя стоеше пред него унила, бледна и отслабнала. Ако не бе благият израз на кафявите й очи, нежните черти лицето и буйните коси, Каролайн едва ли би имала право да бъде наречена хубава.

— Какво, за бога, става с теб? — попита той. Случило ли се е нещо? Да не си болна?

Отговор не последва — само в кафявите й очи се появи влага, а бледите устни потръпнаха.

— Да потърсиш работа, как не! Че за каква работа ставаш ти? Какво си направила със себе си? Ти си болна.

— Ще бъда добре, ако замина оттук.

— Не мога да ги разбера тези жени. Притежават най-изумителна способност да те сащисват с неприятни изненади. Днес ги виждаш наедрели, здрави, румени като череши и закръглени като ябълки, а на другия ден ти се показват хилави като изсъхнали плевели, пребледнели и посърнали. И каква е причината? Тъкмо в това е загадката. Тя има храна, има свобода, има хубав дом, където да живее, и хубави дрехи, с които да се облича; само преди миг всичко това й е било достатъчно, за да се чувствува добре, а ето я сега — седи като някое клето, бледно и хленчещо момиченце. Това е цяло предизвикателство! Тогава идва въпросът — какво да се прави? Предполагам, че ще трябва да потърся съвет. Да повикам ли лекар, дете?

— Не, чичо, не искам лекар, защото той не може да ми помогне. Искам просто да сменя въздуха и обстановката.

— Е, добре, ако това е прищявката ти, ще бъде изпълнена. Ще те изпратя на морски курорт, парите нямат значение. Фани ще те придружи.

— Но, чичо, един ден аз ще трябва да направя нещо за себе си — та нали нямам нито пени. Добре ще е да започна отсега.

— Докато съм жив, ти няма да бъдеш гувернантка, Каролайн. Не искам хората да говорят, че племенницата ми е гувернантка.

— Но колкото по-късно човек предприеме нещо от този род, чичо, толкова по-трудно и болезнено е то. Бих желала да привикна с това бреме, преди още у мен да са се оформили някакви навици на спокойствие и независимост.

— Моля те да не ме ядосваш, Каролайн. Аз имам намерение да те осигуря. Винаги съм го имал — ще купя годишна рента. И таз хубава! Аз съм само на петдесет и пет, радвам се на добро здраве, имам още много време, за да спестявам и да взема необходимите мерки. Не се тревожи за бъдещето. Тази мисъл ли те мъчи?

— Не, чичо. Просто копнея за промяна.

Той се засмя.

— Говориш точно като жена! Като истинска жена. Промяна! Промяна! Все фантазии и капризи! Е, това е типично за женския пол.

— Но това не е нито фантазия, нито каприз, чичо.

— А тогава какво е?

— Мисля, че е необходимост. Чувствувам се по-отпаднала отпреди. Струва ми се, че трябва повече да се трудя.

— Възхитително! Чувствува се отпаднала, затова трябвало да се подложи на тежък труд, „clair comme le jour 85 85 Ясно като бял ден (фр.) — Б.пр. “, както Мур би се… по дяволите този Мур! Ще заминеш за Клифбридж. Ето ти две гвинеи да си купиш нова рокля. Хайде, Кари, не бой се, всичко ще се оправи.

— Чичо, бих желала да сте по-малко щедър, но с повече…

— С повече какво?

Думата бе „съчувствие“ и тя бе на върха на езика й, но Каролайн не я изрече — девойката се възпря навреме; чичо й добре би се посмял, ако тази сълзлива дума се бе отронила от устните й. Но понеже тя замълча, той рече:

— Работата е там, че ти самата не знаеш какво искаш.

— Искам да бъда гувернантка.

— Пфу! Какви глупости! Не искам да чувам за никакви гувернантки. Да не съм чул нито дума повече по този въпрос. Това е едно типично женско хрумване. Свърших със закуската си и можеш вече да удариш звънеца — избий си всички прищевки от главата и върви да се забавляваш.

„С какво? С куклата си ли?“ — запита се Каролайн, като излизаше от стаята.