Шарлот Бронте - Шърли

— Хвала на бога! Благословено да е името му! Сега съм методист.

— Което съвсем не ви пречи да бъдете същевременно пияница и мошеник. Преди седмица, когато се връщах вечерта от пазара в Стилброу, ви видях да се въргаляте пиян край пътя; и докато проповядвате спокойствие, основно занимание в живота ви е да сеете недоволство. Вие не изпитвате към изпадналите в нужда бедняци нито грам повече съчувствие, отколкото към мен самия — подстрекавате ги да се бунтуват заради вашите користни намерения; така прави и този Ной. Вие и двамата сте нагли нехранимайковци, които не могат да си намерят място и си пъхат носа там, дето не им е работа. Главната ви подбуда е егоистичната амбиция, която е толкова опасна, колкото и детински глупава. Някои от хората, застанали зад вас, са честни, макар и подведени, но вас двамата определено смятам за лоши.

Бараклъф понечи да отговори.

— Тихо! Вече казахте своето, а сега ще се изкажа аз. Що се отнася до това вие или някой Джак, Джем или Джонатан да ми диктувате какво да правя — такова нещо няма да търпя нито за минута. Искат те от мен да напусна страната; умолявате ме да се разделя с машините си; в случай, че откажа, ме заплашвате. Хвърлям отказа си в лицето ви! Ето ме тук, до моята тъкачница; в нея ще докарам най-добрите машини, които изобретателите са създали. Какво ще сторите тогава? Най-много — а това никога няма да посмеете да извършите — да подпалите тъкачницата ми, да изпочупите машините, а мен да застреляте. А после? Да предположим, че тази сграда е вече пепел, а аз — труп. После? На вас говоря, момчета, дето сте застанали зад тези измамници — нима това ще спре хода на изобретенията и ще сложи край на науката? Нито за секунда! Друга, още по-модерна тъкачница ще се издигне от пепелищата на тази, а на мое място вероятно ще дойде някой още по-предприемчив собственик. Чуйте ме! Ще тъка платно както пожелая, по най-добрия начин, който мога да осигуря. В производството си ще използувам съоръжения, каквито аз избера. И който, след тези мои думи, посмее да се меси в делата ми, ще си понесе последствията. Сега ще ви дам пример, че говоря сериозно.

Той изсвири силно с уста. Съгдън, с жезъл и заповед за арестуване в ръка, незабавно се появи на сцената.

Мур рязко се извърна към Бараклъф:

— Вие сте били в Стилброу. Имам доказателства за това. Били сте там с маска на лицето и сте повалили един от моите хора със собствените си ръце — вие! Проповедник на евангелието! Съгдън, арестувайте го!

Моузес бе заловен. Чу се вик, последва и опит за освобождаването му, но дясната ръка на Мур, която до този момент бе скрита в пазвата, се появи, стиснала револвер.

— И двете цеви са заредени — заяви той. — Готов съм на всичко, затова стойте настрана!

Отстъпвайки назад, с лице към врага, той съпроводи жертвата си до кантората. Заповяда на Джо Скот да влезе вътре със Съгдън и арестанта и да залости вратата отвътре. Самият той започна да се разхожда напред-назад пред тъкачницата, отправил замислен поглед към земята, а ръката му висеше свободно надолу, но все още стиснала револвера. Останалите единадесет членове на делегацията го наблюдаваха известно време, като си пошушваха по нещо — най-накрая един от тях излезе напред. Този човек доста се различаваше от предишните двама оратори — бе грубоват, но скромен и с мъжествен вид.

— Нямам много вяра на Моузес Бараклъф — каза тоя — и бих искал да поговоря с вас, мистър Мур. Не съм дошъл тук воден от лоши помисли. Дойдох само с намерение да се оправят нещата, защото има много неправда. И сам виждате, че сме съвсем бедни, че сме затънали в немотия — семействата ни гладуват. Тези станове ни изместиха от работа, а без работа няма хляб. Какво да правим? Трябва ли да замълчим и да се оставим да измрем? Не. Езикът ми не може да произнася големи думи, мистър Мур, но смятам, че е срамота един разумен човек да умре от гладна смърт като някое животно — аз поне няма да го направя. Не съм за проливане на кръв — нито ще нараня някого, нито пък ще убия; не съм и за палене на тъкачници и чупене на машини, тъй като, както казахте вие, това няма да спре хода на изобретенията; но ще говоря, ще вдигна колкото се може по-голям шум. Да се изобретяват машини, може да е право дело, но знам, че не е право бедните да гладуват. Тези, дето управляват трябва да намерят начин да ни помогнат, трябва да прокарат нови закони. Ще кажете, че е трудно да се направи това — тогава ще трябва да нададем глас толкова по-силно, колкото повече на ония от парламента не им се иска да се заемат с това трудно дело.