Шарлот Бронте - Шърли

— О, не! Вие ще се повлияете от чувствата си. Действията ви ще бъдат ръководени от поривите на емоционалната ви природа.

— Разбира се, вероятно често пъти ще се влияя от чувствата си — та нали за това са ми дадени. Този, когото чувствата ме учат да обичам, трябва и ще бъде обичан от мен. Надявам се, че ако някога имам съпруг и деца, чувствата ми ще ме накарат да ги обичам. Мисля си, че тогава поривите на емоционалната ми природа ще бъдат достатъчно силни, за да ме принудят да обичам.

Каролайн изпита удоволствие, когато изрече тези думи с подчертан тон — изпита удоволствие, че събра смелост да ги произнесе в присъствието на мисис Йорк. Не се тревожеше, че отговорът, който щеше да последва, може да бъде несправедливо язвителен — изчерви се, но не от гняв, а от вълнение, когато неприветливата дама й отвърна хладно:

— Няма смисъл да хабите театралните си дарби. Беше казано много добре, дори прекрасно, но публиката ви — една възрастна съпруга и една стара мома — не е подходяща за това. Трябваше да присъствува някой необвързан господин. Дали пък мистър Робърт не се крие някъде зад пердето, мис Мур, как мислите?

Хортенз, която бе пропуснала по-голямата част от разговора, тъй като надзираваше приготвянето на чая в кухнята, не успя добре да схване насоката, която разговорът бе взел. С озадачен вид тя отвърна, че Робърт се намира в Уинбъри. Мисис Йорк се изсмя с особения си откъслечен смях.

— Толкова сте пряма, мис Мур! — каза тя с покровителствен тон. — Само вие можете да разберете тъй буквално въпроса ми и да му отвърнете по толкова обикновен начин. Вие поне нищо не разбирате от тайни кроежи. Около вас могат да стават какви ли не странни неща, без вие да проумеете нещо — не сте от онези, за които хората казват, че имат ум като бръснач.

Тези двусмислени комплименти, изглежда, не допаднаха много на Хортенз. Тя понадигна рамене, свъси черните си вежди, но запази озадачения си израз.

— Още от дете у мен са забелязвали мъдрост и проницателност — отговори тя. И наистина, Хортенз особено много се нервираше, когато тези нейни качества се поставяха под съмнение.

— Сигурна съм, че никога не сте кроили планове как да си спечелите съпруг — продължи мисис Йорк, — а нямате и никакъв предишен опит, който да ви е от помощ, за да разберете кога другите правят това.

Каролайн усети как тези мили думи попаднаха там, където доброжелателната й събеседница бе искала да ги изпрати — в самото й сърце. Тя дори не бе в състояние и да отбива стрелите — в този момент бе беззащитна; ако отвърнеше с нещо, това щеше да означава, че ударът е попаднал в целта. Мисис Йорк наблюдаваше как бе забила смутения си поглед в пода, как страните й пламтяха мъчително, как наведеното й напред и несъзнателно потръпващо тяло изразяваше обзелото я терзание — тя почувствува, че страдащото момиче пред нея бе лесна плячка. Тази странна жена изпитваше вродена неприязън към стеснителните и чувствителни характери, към емоционалните натури. Това съвсем не означаваше, че красотата и нежността на някое младо лице бяха гаранция за обичта й. Тя рядко бе попадала на личност, която да съчетава у себе си всички тези отблъскващи качества, а още по-рядко бе държала тази личност в ръцете си, и то при обстоятелства, които й позволяваха напълно да я сломи. През този следобед мисис Йорк като че ли бе особено язвителна и непримирима; подобно на зъл козел тя наведе напред глава и се втурна в нова атака, за да убоде и пусне кръв.

— Братовчедка ви Хортенз е отлична сестра, мис Хелстоун. Дами, които идват, за да опитат късмета си в този дом, съвсем спокойно могат с малко повече женска хитрост да приспят бдителността на господарката на къщата и да вземат юздите в собствените си ръце. На вас ви допада компанията на роднината ви, нали, госпожице?

— На коя роднина?

— О, на братовчедка ви, разбира се.

— Хортенз винаги е била много мила с мен.

— Всяка сестра, която има брат за женене, е винаги „много мила“ за неомъжените си приятелки.

— Мисис Йорк — изрече Каролайн, като бавно повдигна очите си, чиято синева се избистри от смущението и заблестя ясна и спокойна, а от поруменелите и страни се отдръпна аленината на срама и те станаха бледи и неподвижни, — мисис Йорк, мога ли да ви попитам какво означават думите ви?

— Искам да ви дам урок, с който да ви покажа, че трябва да възпитате у себе си висока нравственост, искам да ви отвратя от хитростта и неискрените чувства.

— А нима имам нужда от такъв урок?