Шарлот Бронте - Шърли

— Сигурно очаквахте да ме заварите сама, съдейки по писмото ми — отбеляза мис Мур, докато съпровождаше Каролайн до гостната. — Само че аз го писах сутринта, а от обед насам имам компания.

Когато Хортенз отвори вратата, пред очите на Каролайн се разкри следната картина — креслото пред камината бе затрупано от алените дипли на една пищна рокля, над която с достойнство се мъдреше шапка, по-внушителна и от корона. Тази шапка не бе пристигнала тук покрита с боне — не, тя бе донесена в огромна чанта или по-точно в средно голям балон от черна коприна, чийто зейнал отвор се придържаше от балена. Краищата или по-скоро къдрите на шапката стърчаха на около двадесет сантиметра от лицето на собственицата си. Панделката, чиито краища се виеха живописно около главата, бе завързана на две огромни фльонги. Самата панделка беше в голямо количество, дори бих казала в извънредно голямо количество. Шапката красеше главата на мисис Йорк и бе нейна неотменима собственост; пищната рокля също принадлежеше на тази дама и й отиваше в не по-малка степен.

Тази едра дама бе наминала по приятелски на чаша чай. Това бе голяма и рядка проява на благосклонност — все едно кралицата да отиде на посещение без покана, за да сподели това, с което господ е благословил трапезата на някой от нейните поданици. Мисис Йорк не бе в състояние да прояви по-висока степен на благоволение — тя, която по принцип ненавиждаше ходенето по гости и визитите на чай, като заклеймяваше с прозвището „клюкарка“ всяка девойка или омъжена жена от околността.

Нямаше никаква грешка обаче — мис Мур бе нейна любимка и мисис Йорк бе доказвала този факт повече от един път: доказвала го бе, когато се бе спирала, за да поговори с нея в църковния двор в някой неделен ден, като я бе канила, почти гостоприемно, да я посети в Брайърмейнс; доказа го и днес с височайшето благоволение да й направи лична визита. Според собственото й обяснение причините за нейното предпочитание бяха, че мис Мур била жена с достойно поведение без ни най-малка проява на непочтеност в речта и държането си, а освен това, тъй като била чужденка, сигурно се нуждаела от приятелска подкрепа. Вероятно тя можеше да добави още и това, че семплият й вид, непретенциозното и безупречно до педантичност облекло и мудните й, лишени от привлекателност маниери за нея бяха допълнителна препоръка. Поне едно бе сигурно — жените, които се отличаваха с противоположните качества, а именно красота, жизнерадостно поведение и елегантен вкус в облеклото, много често се разминаваха с нейното одобрение. Това, което караше мъжете да се възхищават от нежния пол, срещаше в очите на мисис Йорк укор, а това, което те подминаваха и презираха, се радваше на нейната подкрепа.

Каролайн се приближи до внушителната дама с известна плахост — тя познаваше мисис Йорк съвсем слабо и като пасторска племенница изпитваше известни съмнения относно посрещането, което щеше да й бъде оказано. То бе доста хладно, но за нейно облекчение тя успя да прикрие неудобството си, като се извърна, за да свали бонето си. Нито пък изпита някакво неудоволствие, когато, едва седнала, бе заговорена от едно малко създание, облечено в рокличка с широк колан. То изникна като някаква фея откъм креслото на едрата дама, където до този момент бе седяло на една табуретка, скрито за погледа на Каролайн от гънките на обширната червена рокля. Момиченцето се затича към мис Хелстоун, безцеремонно обви с ръце шията й и поиска целувка.

— Майка ми не е любезна с вас — каза молителката, след като получи целувката и с усмивка отвърна на поздрава. — А и Роуз не ви забеляза — те са си такива. Ако вместо вас в стаята бе влязъл някой бял ангел с корона от звезди, майка ми щеше само да кимне сдържано, а пък Роуз дори нямаше да вдигне поглед. Но аз ще ви бъда приятелка — винаги съм ви обичала!

— Джеси, имай мярка в приказките си и не бъди толкова дръзка — каза мисис Йорк.

— Но, мамо, вие сте толкова студена! — възпротиви се Джеси. — Мис Хелстоун не ви е направила нищо лошо, защо тогава не сте любезна с нея? Седите така сковано, имате такова хладно изражение на лицето и говорите толкова сухо — защо? Точно така се отнасяте и към мис Шърли Кийлдар, и към всяка друга млада дама, която посещава дома ни. А пък Роуз е направо един авто… авто… забравила съм думата, но тя означава машина с човешки вид. Ако зависеше само от вас, вие двете щяхте да прогоните всяка жива душа от Брайърмейнс — Мартин често го казва!