Шарлот Бронте - Шърли

— Но невинаги всичко е само кал — възпротиви се Каролайн. — Има и щастливи бракове. Ако обичта е взаимна и искрена и съществува хармония, този брак трябва да е щастлив.

— Но никога не е напълно щастлив. Не е възможно двама души да бъдат изцяло като един. Вероятно съществува възможност за разбирателство при определени обстоятелства, които обаче рядко се оказват налице. Но по-добре е човек да не рискува, защото може да се получи някоя съдбоносна грешка. Бъдете доволна, мила моя — нека всички хора, които са сами, бъдат доволни от свободата си.

— Вие просто като ехо повтаряте думите на чичо ми! — възкликна Каролайн с изумление. — Говорите като мисис Йорк, когато духът й се е отдал на мрачни помисли, като мис Ман, когато е изпаднала в някое от своите кисели и хипохондрични настроения. Но това ужасно!

— Не, просто самата истина. О, дете! До този момент вие сте живели само в приятното утро на живота — жежкото и изнурително пладне, тъжната вечер и мрачната нощ далеч още не са настъпили за вас. Казвате, че мистър Хелстоун говори като мен. Питам се как ли би говорила мисис Хелстоун, ако бе още жива. Но тя почина!

— Уви! И моите собствени майка и баща… — възкликна Каролайн, сполетяна от мрачни спомени.

— Какво е станало с тях?

— Никога ли не съм ви казвала, че те са се разделили?

— Слушала съм за това.

— Сигурно са били много нещастни.

— Сама виждате, че всички факти доказват правотата на моите думи, че бракът не трябва да съществува.

— Трябва, мила моя, дори и само за да докаже, че този живот е просто едно непрестанно изпитание, от което няма почивка и за което няма никаква отплата.

— А вашият брак, мисис Прайър?

Мисис Прайър се сви и потрепери сякаш някои грубо бе дръпнал оголен нерв. Каролайн почувствува, че се бе докоснала до нещо, което не бе в състояние да понесе и най-лекия допир.

— Имах нещастен брак — отвърна по-възрастната дама, когато най-сетне събра достатъчно кураж. — И все пак… — поколеба се тя.

— И все пак — подхвана Каролайн — не толкова непоправимо злощастен?

— Поне не в плодовете, които даде. Не — добави тя вече с посмекчен тон. — Бог слага по малко от балсама на милосърдието дори и в съда на най-разяждащата мъка. Той може така да обърне събитията, че от онова наше сляпо и прибързано деяние, от което идва проклятието на половината ни живот, да потече благословията за останалата част от него. А и аз притежавам по-особен характер, трябва да призная това — съвсем не е лек, не предразполага към общителност, понякога е дори ексцентричен. По-добре щеше да бъде, ако никога не бях се омъжвала. Природата ми не е такава, че лесно да се намери двойник за нея, нито пък съществува вероятността да се сближа с някого, който е моя противоположност. Добре съзнавах собствената си неприемливост. Ако не бях толкова нещастна като гувернантка, никога нямаше да се омъжа. А след това…

Мисис Прайър прочете в погледа на Каролайн молба да продължи. Очите на девойката я умоляваха да разпръсне гъстия облак на отчаянието, с който предишните й думи бяха забулили живота.

— А освен това, мила моя, мистър… тоест човекът, за когото се омъжих, бе може би доста голямо изключение от останалите мъже. Надявам се поне, че малцина са преживели това, което съм изпитала аз, или поне малцина са понасяли страданието си като мен. То почти ме доведе до умопомрачение — надежда не виждах отникъде, а облекчението бе недостижимо. Но, мила моя, не искам да ви обезсърчавам, а единствено да ви предупредя и да ви докажа, че самотният човек не трябва да гори от желание да промени положението си, тъй като това може да доведе само до беди.

— Благодаря ви, мила госпожо. Добре разбирам безкористните ви намерения, но за мен не съществува опасност да изпадна в грешката, за която намеквате. Съвсем не мисля за женитба и поради тази причина искам да вложа енергията си в някое друго начинание.

— Изслушайте ме внимателно, мила. Добре съм обмислила това, което ще кажа, и то още от мига, когато споменахте за пръв път, че желаете да се заемете с нещо. Известно ви е, че в момента живея при мис Кийлдар в качеството си на нейна компаньонка — ако тя се омъжи (а много неща ме навеждат на мисълта, че тя ще направи това не след дълго), тогава необходимостта от моето присъствие ще отпадне. Трябва да ви кажа, че разполагам с известна сума, която е резултат отчасти на моите спестявания, отчасти на едно наследство отпреди няколко години. Когато и да напусна Фийлдхед, ще си имам собствен дом, но не бих понесла да живея сама. Нямам такива родственици, които бих могла да поканя да живеят с мен, а вие сигурно сте забелязали, както и аз самата заявих, че моите вкусове и навици си имат своите особености. Не е нужно да ви казвам, мила моя, че съм привързана към вас. С вас съм много по-щастлива, отколкото някога съм била, с което и да е друго живо същество (тези думи бяха произнесени с многозначителен тон). Вашата компания ще бъде за мен много скъпа привилегия — неоценима привилегия, разтуха, благословия. Ще дойдете тогава с мен, Каролайн, нали няма да ми откажете? Мога ли да мисля, че ще ме обикнете?