Александър Дюма - Сан Феличе

Носът и брадичката бяха запазили гръцките си очертания; шията, раменете и ръцете бяха безукорни.

Тази жена беше дъщеря на Мария-Терезия, сестра на Мария-Антоанета; беше Каролина Австрийска, кралица на Двете Сицилии, съпруга на Фердинанд IV, към когото — поради причини, които ще видим да се развият по-късно — бе изпитвала отначало равнодушие, след това отвращение и накрая презрение. Тя се намираше сега в третата и надали последна фаза; и само политическата необходимост сближаваше именитите съпрузи, които живееха напълно разделени; кралят ловуваше в своите гори в Линкола, Персано, Астрони или си почиваше в своя харем в Сан Леучо, кралицата се занимаваше с политика в Неапол, Казерта или Портичи със своя министър Ектън или си почиваше под сводове от портокалови дръвчета със своята любимка Ема Лайона, легнала в този момент в нозете й като височайша робиня.

Достатъчно беше впрочем да хвърлите поглед към нея, за да разберете не само мъничко скандалното благоволение, с което се ползваше при Каролина, но и неудържимото възхищение, вдъхвано от тази вълшебница на английските художници, които са я представили в най-различни пози, както и на неаполитанските поети, които са я възпели в най-различни настроения; ако човешко същество може да достигне съвършена красота, то Ема Лайона безспорно бе достигнала това съвършенство.

От своята близост с някоя съвременна Сафо тя бе наследила сигурно нещичко от скъпоценното вещество, дадено от Венера на Фаон 18 18 Фаон — млад лодкар от о-в Лесбос, заради когото Сафо се хвърлила от скалата. Б.пр. , за да вдъхва непреодолима любов; когато спираше върху нея, смаяният поглед съзираше отначало очертанията на възхитителното тяло само през булото на сластта, излъчвана от него; след това облакът постепенно се разсейваше и богинята се появяваше.

Нека се опитаме да обрисуваме тази жена, слязла до най-дълбоката бездна на нищетата, стигнала след това до най-блестящите върхове на благополучието и достойна — по времето, когато се явява пред нас — да съперничи по ум, изящество и красота с гъркинята Аспазия 19 19 Аспазия — милетска куртизанка, прочута с ума и красотата си, приятелка на Перикъл. Б.пр. , с египтянката Клеопатра 20 20 Клеопатра — египетска царица, прочута с ума и красотата си, любовница на Цезар и Антоний. Б.пр. и с римлянката Олимпия. Тя бе или поне изглеждаше, че бе достигнала възрастта, когато жената получава своята физическа завършеност; когато човек се опитва да я разгледа в подробности, личността й просто го заслепяваше; кестенявите коси обрамчваха закръглено лице на току-що съзряла девойка; пъстрите очи с неопределим цвят искряха под вежди, нарисувани сякаш от четката на Рафаело; гъвкавата бяла лебедова шия, раменете, ръцете напомняха със своята мека закръгленост и прелестно изящество не студените ваяния на древните длета, а нежните, почти потръпващи от жизненост мрамори на Жермен Пилон 21 21 Пилон, Жермен — френски скулптор (1537–1590). Б.пр. и дори съперничеха на мрамора по своята твърдост и лазурни жилчици; устата — напомняща устата на онази приказна царкиня, кръщелница на фея, от чиито устни при всяка дума падал бисер, а при всяка усмивка елмаз — изглеждаше неизчерпаем извор на любовни целувки. За разлика от царствения разкош на Мария-Каролина, тя беше облечена в дълга скромна рокля от бял кашмирен плат, с широки ръкави и гръцко деколте, набрана и стегната в талията само с един кожен червен колан, извезан със злато, украсен с рубини, опали и тюркоази и закопчан с великолепен аграф от камея с образа на сър Уилям Хамилтън; загърната бе с голям индийски шал с променливи багри и златотъкани цветя, с който неведнъж на интимните вечеринки у кралицата бе танцувала създадения от самата нея pas de chale 22 22 Танц на шала (фр.). Б.пр. , който нито една танцьорка или балерина не бе успяла да изпълни със същото сластно и омагьосващо съвършенство. По-късно ще имаме случай да представим на напихте читатели странното минало на тази жена, защото в описателната уводна глава можем да й отдадем само един кратък поглед и бегло внимание въпреки мястото, заемано от нея в събитията, които ще разкажем.

Третата група, заела място срещу втората, откъм дясната страна на краля, се състоеше от четирима души — двама мъже на различна възраст, разговарящи по научни и държавностопански въпроси, и една бледа, тъжна, замечтана млада жена, притиснала до сърцето си неколкомесечно бебе, което люлееше от време на време. Петото лице от групата, дойката на детето — едра, свежа селянка в носия от Аверза, стоеше настрана, малко на тъмно, където все пак, въпреки волята й, блестяха сърмените шевици на корсажа й.