Мика Валтари - Синухе Египтянина

— Дай ми някакво лекарство, Синухе, за да я приспя, та поне в съня й да отида при нея и да й се насладя, защото тази жена наистина ми дължи много наслада.

Отказах да му дам такова лекарство, обаче той се обърнал към други лекари и те го снабдили с опасни средства, които карат жените да обезумяват и разпалват скута им, сякаш огън ги изгаря отвътре. От тях Хоремхеб сложил тайно в храната на Бакетамон и наложил волята си, но когато се вдигнал от обятията й, тя го мразела още повече и рекла: „Не забравяй какво ти казах и какво те предупредих!“ Ала заслепен и обезумял от ненаситната си страст, Хоремхеб я опивал с вино и лекарства, докато заспивала и не можела да се съпротивлява на похотта му. Не знам доколко й се е наслаждавал, но ми се струва, че насладата му е била тръпчива и любовта започнала да му нагарча. Затуй скоро замина за Сирия да подготви войната срещу хетите, като заяви:

— Великите египетски фараони са издигнали граничните камъни в Кадеш и аз няма да се успокоя, докато моите бойни колесници не нахлуят отново там.

Щом забеляза, че ечемиченото й зърно отново покълва, принцеса Бакетамон се затвори в покоите си, не желаеше да вижда никого и се усамоти в срама си. Слугите и робите трябваше да оставят храната й пред вратата и тя ядеше толкоз малко, че лекарите в златния палат се бояха да не умре. Когато наближи време да ражда, те накараха тайно да я пазят. Опасяваха се, че възнамерява да роди сама и да пусне детето в тръстикова лодка по реката, както постъпваха майките, които се страхуваха от срама на раждането. Но тя не направи нищо подобно. Когато наближи моментът, извика лекарите, родилните болки събудиха усмивка на лицето й и постепенно я накараха да ликува. Доби син и без да пита Хоремхеб, го именува Сети. Омразата й към това дете беше толкова голяма, че му даде името на Сет и го нарече изчадие Сетово.

Като се съвзе от раждането, тя заповядала да натрият тялото й с помада и да я гримират, облякла се в царски лен и робините й я превели отвъд реката, където сама отишла на тиванския рибен пазар. Там се обърнала към магаретарите, водоносачите и изкормвачите на риба с думите: „Аз съм принцеса Бакетамон, съпругата на великия египетски пълководец Хоремхеб. Родих му двама сина, но той е скучен, отпуснат мъж, вони на кръв и не ми доставя никакво удоволствие. Елате да се любите с мен, за да изпитам наслада, защото много обичам мазолестите ви ръце, здравата ви кожа с дъх на тор и миризмата на риба.“

Думите и стъписали мъжете от пазара, те се изплашили и се отдръпнали от пътя й, но тя упорито ги преследвала, разголвала хубостите си и ги примамвала: „Защо се колебаете, не ви ли изглеждам достатъчно хубава? Може би вече съм стара и грозна, но друга отплата не ви искам освен по един камък. Нека всеки ми се отблагодари с по един камък, и то толкова по-голям, колкото по-голяма наслада му доставям. Обещавам ви да направя всичко възможно, за да останете доволни.“

Такова чудо на мъжете от рибния пазар не им се било случвало, а според мен и в цял Египет не ще да се е случвало. Затуй те жадно я гледали, очите им пламвали пред хубостта й, дрехата й от царски лен ги привличала и ароматът на помадата й замайвал главите им. Рекли си: „Досега такова нещо не се е случвало. Трябва да е богиня, която ни се явява, понеже й харесваме. Сигурно ще сбъркаме, ако се възпротивим на желанието й, защото не прилича на познатите ни начервосани жени и удоволствието, което ни предлага, непременно ще бъде божествено.“ Някои добавяли: „Поне ще ни излезе евтино. По-евтино и негърките не се продават, ами искат за любовта си най-малко късче мед. Може пък да е жрица и да събира камъни, за да построи нов храм на Баст. В такъв случай, ако изпълним желанието й, ще извършим богоугодно дело.“

Така мъжете от рибния пазар се колебаели, спорели и умувайки, я последвали в крайбрежните тръстики, където ги завела, да е по-далече от хорските очи. Вярно, че изкормвачите на риба казвали: „Да не ходим с нея, че може да е излязла от водата и сега иска да ни издави. Пък може и коткоглава да е — ще се превърне в котка и със задните си крака ще ни издере мъжкото, като речем да се любим с нея.“ Но очаровани от хубостта и уханието й, те въпреки това я последвали, а магаретарите ги взели на подбив: „Ако ще в главата на риба да стане, пак не ни е страх от задните й крака, стига да ни е хубаво с нея.“

Цял ден Бакетамон се любила с тях в крайбрежните тръстики и не ги разочаровала в очакванията им. Правела всичко по силите си, за да останат доволни, и те на драго сърце й носели камъни. Мнозина докарали големи камъни, каквито каменоделците купуват на добра цена — толкоз много ценели предлаганата от нея любов. Помежду си казвали: „Честна дума, такава жена още не ни беше падала. Устата й е сладка като мед, гърдите й приличат на зрели ябълки, а скутът й пари като жарава за печене на риба!“ Подканили я скоро пак да намине към рибния, пазар и обещали да й набавят много и големи камъни, а тя свенливо се усмихвала, благодарила за любезността им и за голямата наслада, която й доставили. Вечерта, на връщане в златния палат, се наложило да наеме яка гемия, за да превози всичките събрани през деня камъни.