Мика Валтари - Синухе Египтянина

По този начин Хоремхеб изпрати в Египет много роби да обработват земята и докара от Куш големи стада добитък, така че в Кеми нивите отново избуяха и децата не бяха лишени от мляко, нито жреците от жертвени животни и месо. Но в Куш цели племена изоставяха селищата си, забягваха в джунглите, в страната на слоновете и жирафите отвъд граничните камъни на Египет, и Куш години наред беше безлюдна земя. На Египет това не нанесе големи щети, тъй като от царуването на Ехнатон Куш не беше плащал дан, въпреки че по времето на великите фараони той е бил най-големият източник за богатеенето на Египет — по-доходен и от Сирия.

След двегодишна война в Куш Хоремхеб се завърна в Тива с богата плячка. Раздаде подаръци на тиванците и десет дни и десет нощи празнува победата си, така че в града секна всяка работа, по улиците пияни войници пълзяха на четири крака и блееха като кози, а след обичайното време тиванките почнаха да добиват чернокожи рожби. Хоремхеб прегръщаше синчето си, учеше го да ходи и гордо казваше:

— Виж, Синухе, от семето ми се роди нов царски род! В жилите на сина ми тече свещена кръв, макар че аз съм от ниско потекло.

Намина и при Ейе, но той затвори пред него вратата си, залости я с покъщнина и завика с писклив старчески глас:

— Махни се оттук, Хоремхеб, фараонът съм аз и много добре знам, че си дошъл да ме убиеш и да ми отнемеш короните!

Но Хоремхеб весело се разсмя, с един ритник отвори вратата, срина преградата му и го разтърси в ръцете си, казвайки:

— Няма да те убия, стара лисицо. Няма да те убия, своднико мой, защото си ми нещо повече от тъст и животът ти ми е много ценен. Вярно е, че белите ти дробове хриптят, че от устата ти тече лига и краката ти треперят, но ще трябва да се държиш, Ейе. Още една война трябва да изтраеш, та Египет да си има фараон, върху когото да излива гнева си в мое отсъствие.

Ейе обаче не повярва на думите му, горчиво плачеше, обгръщаше коленете му с разтреперани ръце и го молеше да пощади живота му. Тогава Хоремхеб се съжали над него и си тръгна, но нареди да го наблюдават, а на високите служби назначи свои подчинени, за да внимават да не би в негово отсъствие Ейе да върши глупости. Всъщност времето на Ейе беше изтекло — той не беше нищо друго освен един оглупял беловлас старец, който с мъка удържаше короните на треперещата си от страх глава, когато при церемонии застанеше пред народа.

На съпругата си Бакетамон Хоремхеб донесе големи подаръци: златен пясък в плетени кошове, кожите на повалени от лъка му лъвове, щраусови пера и живи маймунки. Но Бакетамон не пожела дори да ги погледне и му беше казала:

— Пред хората може би си ми съпруг и аз ти родих син. Задоволи се с това и знай, че ако още веднъж ме докоснеш, ще оскверня постелята ти и ще те мамя така, както още никоя жена не е мамила мъжа си. За да те опозоря, ще се любя с роби и носачи, ще спя с магаретарите от тиванските тържища, ще се забавлявам и с най-нископоставения мъж, само и само да те опозоря, ако си позволиш още веднъж да ме докоснеш. За мен в Египет няма по-долен човек от теб, ръцете ти миришат на кръв, целият вониш на кръв и ми се повдига, щом ме доближиш.

Упорството й само разпалило страстта на Хоремхеб. При вида на хлътналите и бузи, на тесните й бедра и ироничната усмивка дишането му се ускорило и той с голяма мъка се овладял. Затуй дойде при мен, с горчивина ми се оплака и запита:

— Синухе, защо е така и какво лошо съм сторил, че жена ми отбягва моята постеля? Сам знаеш какви непосилни дела извърших, за да я спечеля и със славата си да бъда достоен за нея. Знаеш колко често не посягах към хубавите жени, които водеха в шатрата ми като мой дял от плячката, ами ги предоставях за развлечение на дръгливците си. Честно ти казвам, на пръстите на ръцете и краката ми се броят жените, с които съм се любил през тези години, при това без да ми доставят голямо удоволствие. Когато ги прегръщах, аз си мислех само за нея, за Бакетамон, за мен тя беше омайна като месечина. Каква е тази магия, дето влудява плътта ми и помрачава ума ми като змийска отрова?

— Остави я тази побъркана жена, заради високомерието си тя страда повече от теб. Тива е пълна с хубавици, пък и най-простата робиня може да ти даде същото като нея — посъветвах го аз, но той възрази:

— Кривиш си сърцето, Синухе. Много добре ти е известно, че на любовта не се заповядва.

— Тогава не се опитвай да заповядваш на любовта й, за да не се получат неприятности — предупредих го аз, ала той не ме послуша и настояваше на своето: