Джеймс Купър - Лоцманът

— Чудесно предложение, славни домакин сте! Нито един войник не би се отказал от него — отвърна капитанът и стана. Да ги благослови господ, повтарям и ако нашата милостива кралица свърши тъй славно, както започна, ще имаме такава плеяда от принцове, с каквато не може да се похвали на трапеза нито една армия в Европа!

— Да, да, тази мисъл ни утешава мъничко след чудовищния метеж на моите сънародници. Но не искам да се измъчвам повече с неприятни спомени. Войските на моя суверен скоро ще прочистят тая порочна страна от опасната зараза.

— Няма и съмнение — потвърди Бъроуклиф, чиято глава все още беше поразмътена от искристата мадейра, зряла дълго под слънцето на Каролина. Тези янки бягат от редовните войски на негово величество, както мръсното лондонско простолюдие, когато види конната гвардия.

— Извинете, капитан Бъроуклиф — каза домакинът, като се изправи величествено. Те може да са заблудени, измамени, подведени, но вашето сравнение е несправедливо. Дайте им оръжие, научете ги на дисциплина и ще видите тогава. Всеки, който отнеме даже педя от земята им, колкото и обширна да е тя, ще плати за това с кръвта си.

— И най-големият страхливец би се сражавал в страна, където се прави такова вино, което подмладява сърцето — отвърна невъзмутимият офицер. Аз съм живо доказателство, че неправилно сте ме разбрали, защото ако не бяха тия недодялани джентълмени — вермонтци и хемпширци, дето пречукаха две трети от ротата ми да им прости господ тоя грях! — нямаше да бъда днеспод вашия покрив като член на наборната комисия, а щях да служа в действуващата армия. А и нямаше да бъда обвързан с договор, като с Мойсеевия закон 35 35 Според библията, староеврейският пророк Мойсей съставил така нареченото Петокнижие, включващо най-стария законник. Б.пр. , ако Бъргойн 36 36 Джон Бъргойн (1722–1792) — английски генерал и популярен на времето драматург По време на войната за независимост на САЩ командувал английските войски, бил обкръжен при Саратога от американците, командувани от Гейтс (1728–1806 г.) и капитулирал. Б.пр. бе съумял да устои на маршовете и обратните маршове на тия дангалаци. Сър, аз от все сърце пия за тяхното здраве! И като виждам пред себе си тая бутилка, пълна със златисто слънце, готов съм да пия за цялата армия на Гейтс, за всеки полк, за всяка рота и ако щете, даже за всеки войник само за да угодя на един добър приятел!

— В никой случай не бих злоупотребил дотам с вашата любезност! — провикна се полковникът, съвсем омекнал от тази всеотдайна отстъпчивост. Аз съм ви тъй много задължен, капитан Бъроуклиф, загдето взехте присърце защитата на моя дом от тези пирати и бунтари, каквито са станали моите заблудени сънародници, че не мога да приема такава самопожертвувателност.

— Има и по-тежки задължения, а никой не иска награда за тях, уважаеми домакине — отвърна воинът. Обикновено е скучно да се живее на село, а и виното е винаги отвратително. Но в къща като вашата човек се чувствува като на седмото небе. И все пак имам да се оплача от нещо. Искам да го премълча, но не мога. Като човек и като войник съм задължен да говоря, иначе бих опозорил униформата си.

— Само кажете какво е, сър, и причината за вашето недоволство ще бъде моментално отстранена — рече домакинът малко учудено.

— Ето ние тримата седим тук от сутрин до вечер — подзе офицерът. Ергени сме, ядем до насита, пием, колкото си щем, благодарение на вашето гостоприемство, ала живеем като охранени отшелници, докато две от най-прекрасните девойки на тия острови линеят в самота само на няколко крачки от нас и не чуват даже нашите почтителни въздишки. За това мисля, трябва да бъдем упрекнати ние двамата с вас, полкрвник Хауард. Вие като стар, а аз като млад войник. Що се отнася до нашия приятел Коук с неговите коментари за Литълтън, нека той сам с тънкостите на закона да отстоява своята кауза.

За миг домакинът свъси вежди, а жълтеникавите бузи на Дилън, който през целия разговор бе седял в мрачно мълчание, като че ли още повече пребледняха. Но лека-полека бръчките по откритото чело на стария полковник отново се изгладиха, а устните на Дилън се разтегнаха в йезуитска усмивка, на която впрочем капитанът не обърна внимание, тъй като беше всецяло зает с виното, което посръбваше бавно, сякаш да прецени всяка капка, която докосваше небцето му.

— Според мен — проговори полковник Хауард, прекъсвайки неловкото мълчание — забележката на Бъроуклиф беше основателна …