Джеймс Купър - Лоцманът

Лоцманът огледа внимателно това въоръжение, после с явно задоволство обгърна с поглед добре подредените палуби, изрядните, здрави платна и въжета и мъжествените лица на младите юнаци, които съставляваха екипажът. Отърсвайки се от студенината, която бе проявявал непрекъснато през краткото време, откакто беше с тия хора, сега той изрази чувствата си гласно и непринудено:

— Хубаво корабче си имате, мистър Барнстейбъл — рече той, и безстрашен екипаж. Добра работа можете да свършите в случай на нужда, сър и мисля, че тоя час не е далеч.

— Колкото по-скоро, толкова по-добре! — отвърна смелият моряк. Откакто напуснахме Брест, нито веднъж не съм имал случай да си послужа с тия оръдия, макар, че в Ламанша срещнахме няколко неприятелски катера, с които нашите булдози много искаха да си поприказват. Мистър Грифит ще ви потвърди, господин лоцман, че моите шест топчета могат при нужда да реват колкото осемнайсетте оръдия на фрегатата.

— Но без особена полза — забеляза Грифит. Vox et praeterea nihil 25 25 Самият глас е нищо (лат.). Б.пр. , както казваха в училище.

— Не зная гръцки и латински като вас, мистър Грифит — отвърна командирът на „Ариел“, но ако искате да кажете, че тези седем бронзови играчки не могат да запратят гюлле на разстояние, каквото се полага на оръдия с такива размери и при такава височина над водата, или да пръскат картеч като вашите бомбарди 26 26 Бомбард — старинно артилерийско оръдие. Б.пр. надявам се, че преди да се разделим, ще имате възможност да се убедите в противното.

— Тези оръдия обещават много — каза лоцманът, който, изглежда, не знаеше за приятелските отношения между двамата офицери и искаше да ги помири. Не се съмнявам, че в бой ще действуват твърде убедително за неприятеля. Виждам, че на всички сте дали имена — предполагам според качествата им. Много изразителни имена наистина!

— Плод на празна фантазия — отвърна през смях Барнстейбъл, поглеждайки оръдията, на които бяха изписани странни имена: „Боксьор“, „Бъхтач“, „Мелач“, „Пръскач“, „Унищожител“ и „Забивач“.

— А защо няма име това оръдие в средата на кораба? — попита лоцманът. Или го наричате, както е общоприето — „Бабката“?

— Не, не, тук нямаме такива бабешки имена — отговори Барнстейбъл. Вървете малко по към кърмата и ще видите отстрани на лафета напълно заслужено име.

— Странно название, макар, че може да се каже има известен смисъл!

— Повече, отколкото мислите, сър. Оня почтен моряк, дето се е облегнал на фокмачтата и при нужда може да замени която щете част на рангоута 27 27 Рангоут — цялата съвкупност от дървените части, които поддържат платната: мачти, реи и т.н. Б.пр. е командир на това оръдие и неведнъж с негова помощ е уреждал някой друг разгорещен спор с Джон Бул. 28 28 Джон Бул — сатиричен образ, който е станал нарицателен, когато става дума за англичанин, а понякога и за цяла Англия. Б.пр. Нито един войник не може да прицели муската си тъй точно, както моят кормчия — деветфунтовото си оръдие. По тази причина, пък и поради известна прилика между тях — и двамата са дълги — сме дали на оръдието името, което виждате написано на него — „Дългия Том“.

Лоцманът слушаше с усмивка, но когато се извърна, лицето му пак придоби изражение на дълбока замисленост.

Голямата сграда с неправилна форма, обитавана от полковник Хауард, напълно отговаряше на описанието, излязло изпод перото на Кетрин Плаудън. Въпреки липсата на архитектурно единство, тъй като различните части бяха строени в различно време, вътрешните помещения не бяха лишени от комфорт, толкова характерен за домашния бит на англичаните. Тъмните, заплетени лабиринти от салони, коридори и стаи бяха подредени с красива, здрава мебел; и каквото и да е било първоначалното й предназначение, сега тази сграда служеше смирено на едно тихо и благонравно семейство.

Тук витаеха много зловещи предания за жестока разлъка и разбита любов, които като паяжина се вият вечно по стените на старите къщи. По-изкусна ръка би претворила тези легенди в забавни и трогателни истории, но нашите скромни усилия се ограничават в стремеж да описваме човека такъв, какъвто го е създал господ — груб и мерзък в очите на възвишените умове. Искаме веднага да предупредим притежателите на такъв завиден дар, че решително отхвърляме всичко свръхестествено изтънчено, както отхвърляме дявола, и да обърнем внимание на всички, които скучаят между себеподобните си, че колкото по-скоро захвърлят тази книга и се заловят да четат произведенията на някой по-високонадарен бард, 29 29 Бард — странствуващ поет-певец у келтските народи. Б.пр. толкова по-скоро ще напуснат земята, макар че може да не стигнат небесата. Нашата цел е да изобразяваме единствено човека и прекрасната сцена, на която той играе, но не като отвлечен образ, изтъкан от метафизически противоречия, а само в осезаемата му природа, за да могат да ни разберат всички, както ние разбираме себе си. По тоя начин решително се отказваме от изключителната чест да ни обявят за гений, като отхвърляме — може би неразумно — мощната помощ на непонятното, за да придобием такова звание.