Джеймс Купър - Лоцманът

— Водете ни! Готов съм да ви следвам до гроб!

По устните на непознатия пробягна усмивка на задоволство и като улови младия човек за ръката, той тръгна с него към кают-компанията, а командирът на фрегатата, бъзмълвен, невъзмутим свидетел на тази сцена, остана сам.

Макар, че участниците в съвещанието имаха заповед да пазят в тайна какво се бе разисквало, все пак матросите подочуха нещичко от младшите офицери и целият екипаж се развълнува. С бързината на бойна тревога по палубите на фрегатата де разнесе слух, че по нареждане на самия Конгрес ще се извърши десант с някаква тайнствена задача, затова хората, които трябваше да рискуват живота или свободата си, като участвуват в тази експедиция, естествено, започнаха да изказват най-различни предположения за нейната цел и численост. Стремеж да се прояви храброст и да се изпита нещо ново — така може да се определи основното настроение на екипажа, който с не по-малък възторг би посрещнал и заповед да атакува с кораба си целия английски флот. Само неколцина от по-старите и по-предпазливи матроси не споделяха това безразсъдно въодушевление, а двама-трима, между които най-забележителен беше кормчията на велбота, се осмелиха дори да се изкажат против всякакви сухопътни операции изобщо, с каквито според тях не подобава да се занимават моряци.

Капитан Менюъл строи хората си до трапа и след като им държа кратка реч, за да разпали у тях войнствен плам и патриотични чувства, съобщи, че му трябват двайсет доброволци — всъщност половината от войниците — за опасна работа. След кратко мълчание целият отряд като един направи крачка напред, с което показа, че е готов да следва командира си до края на света. Поласкан от тази окуражителна изява, Менюъл потърси с очи Барнстейбъл, но когато видя, че командирът на шхуната, разположил се на шканците, се занимава с някакви книжа, пристъпи към безпристрастен подбор на кандидатите за слава, като се стараеше да отдели за себе си най-добрите, а да остави на кораба по-лошите.

Докато ставаше тази подготовка и екипажът на фрегатата се намираше в състояние на крайна възбуда, Грифит се качи на палубата. Лицето му пламтеше от необикновен ентусиазъм, а очите му светеха от радост и въодушевление, отдавна незабелязвани по лицето на младия човек. Той даваше необходимите разпореждания на матросите от кораба, които се готвеше да вземе със себе си, но в тоя момент Барнстейбъл му махна с ръка и го поведе отново към каютата.

— Да почакаме, докато вятърът отслабне — каза командирът на „Ариел“, когато седнаха. Не бива да дебаркираме на източното крайбрежие на Англия при такова вълнение … Но Кейт наистина е създадена за жена на моряк! Погледни, Грифит, каква сигнална книга е измислила умната й главица!

— Дано мнението ти се потвърди и ти да бъдеш щастливият моряк, комуто е писано да стане неин мъж — отвърна приятелят му. Това момиче наистина прояви голямо умение в тая работа. Отде може да е научила тъй добре сигналната азбука?

— Отде ли? Та тя е научила и нещо повече. Например да цени чистосърдечната любов на един моряк. Да не мислиш, че езикът ми беше вързан, когато седяхме край речния бряг в Каролина, и че нямахме за какво да си говорим?

— Сигурно си забавлявал любимата си с трактати за мореплавателното изкуство и за сигналната наука? — усмихна се Грифит.

— Отговарях на въпросите й, мистър Грифит, както би постъпил всеки възпитан мъж, когато разговаря с девойката, която обича. Кетрин е надарена с любопитство като всяка жена от нашия град, която е минала вече нос Четиридесетилетие и още не си е намерила съпруг, а езикът й играе насам-натам като ветропоказател в тихо време … Но, ето разговорника й. Признай, Грифит, че като оставим настрана сантименталността и висшето ти образование, такава умна и находчива девойка може да ти бъде отлична помощничка.

— Аз никога не съм се съмнявал в добрите качества на мис Плаудън — произнесе Грифит с комична важност, която често се примесваше с по-дълбоките му чувства. В това именно се проявяваха моряшките му навици и характерът му. — Но това наистина надминава всичките ми очаквания. Какъв сполучлив избор на фразите: номер J 68 — незаличимо, 169 — до гроб, 170 — страх ме е да не се излъжа в теб.

— Стига! — извика Барнстейбъл, като дръпна книгата от ръцете на сияещия Грифит. Защо да си губим сега времето с такива глупости? Я кажи по-добре, какво мислиш за нашата експедиция на брега?