Джеймс Купър - Шпионинът

— Без кръвопускане — каза драгунът решително.

— Сега е твърде късно, но една доза лекарство ще разсее отоците чудесно.

Капитанът не отговори, но изскърца със зъби, с което показа, че крепостта на устата му не може да се превземе лесно. Опитният лечител веднага смени темата:

— Жалко, Джон, че не хвана онзи разбойник след толкова опасности и усилия.

Капитанът не отговори и продължи, докато му поставяше превръзки:

— Ако изобщо искам да се Отнема човешки живот, то е защото искам да видя този предател обесен.

— Мислех, че твоята работа е да лекуваш, не да убиваш.

— Да, но заради неговото доносничество сме претърпели такива тежки загуби, че нямам никакви скрупули за него.

— Не трябва да изпитваш такава враждебност към човек — отговори Лоутън с тон, който накара лекаря да изпусне карфицата подготвена за бинта. Той погледна лицето на пациента си, за да се увери в самоличността му и като се убеди, че това е старият му другар, капитан Лоутън, прикри изумлението си и каза:

— Убежденията ти са правилни и в общи линии аз също мисля така. Джон, стегната ли е превръзката?

— Добре е.

— Като цяло, съгласен съм с теб, по има толкова много случаи, че не може без изключения. Лоутън добре ли се чувстваш?

— Много.

— Не само за страдалеца е жестоко, но е и несправедливо към другите, когато отнемеш живота му, при положение че и по-малко наказание стига. Джак, ако само… вдигни ръката малко… ако само… надявам се че си добре, нали?

— Много.

— Ако, драги Джон, научиш хората си да секат по-разумно със сабите си, това е напълно достатъчно и ще ми достави голямо удоволствие.

Лекарят въздъхна, защото успя да каже каквото тежеше на сърцето му, а драгунът спокойно облече мундира си и когато тръгваше, каза:

— Не познавам войници, които да секат по-внимателно от моите — от темето, до челюстта.

Разочарованият лекар прибра инструментите си и с натежало сърце отиде в стаята на полковник Уелмър.

Гостите значително увеличиха грижите на мис Жанет Пейтън. Сутринта завари всички отпочинали, с изключение на младия капитан, за когото толкова съжаляваше Дънуди. Раната му бе тежка, макар че лекарят настояваше, че няма опасност. Както казахме, другарят му бе напуснал леглото си, а Хенри Уортън се събуди от сън, несмущаван от нищо, освен от един кошмар, в който той бе подложен на ампутация от неопитен хирург. След като разбра, че това е само сън, младежът се почувства освежен, а доктор Ситгрейвз премахна всички опасения, когато уверено му каза, че ще оздравее след около две седмици.

През цялото това време полковник Уелмър не се появи — той закуси в стаята си и въпреки многозначителната усмивка на доктора, каза че е твърде болен за да става от леглото си. Ето защо, Ситгрейвз го остави да прикрива разочарованието си в стаята си и се запъти да изпиши една по-благородна задача, като прекара един час в стаята на Джордж Сингълтън. Когато влезе в стаята му, по лицето му имаше лека руменина и лекарят веднага се запъти да премери пулса му. Кимна му да мълчи и каза:

— Нарастващи симптоми на фебрилен пулс… не, не, Джордж, трябва да стоиш спокойно и да не говориш. Очите ти изглеждат по-добре, на кожата дори има влага.

— Не, драги Ситгрейвз — каза младежът и пое ръката му — няма никаква треска, виж ми езика!

— Не, наистина — каза лекарят и като натисна с една лъжица езика му, погледна в гърлото на пациента, сякаш имаше намерение да влезе вътре. — Езикът е добре и пулсът започва отново да спада. Да-а-а, кръвопускането ти помогна. То е особено добро за южняци. Но този луд Лоутън въобще не даде да му пусна кръв, когато падна от коня вчера. Но, Джордж, твоят случай ми изглежда особен — продължи той и инстинктивно хвърли настрана перуката. — Пулсът ти е равен, кожата е влажна, но в очите има огън, а лицето е червено. Май трябва по-добре да те прегледам.

— Спокойно, приятелю, спокойно — младежът се отпусна на възглавницата и загуби малко от цвета, който уплаши събеседника му. — Според мен, когато извади куршума, ти направи всичко необходимо. Сега нямам болки, а само се чувствам слаб, уверявам те.

— Капитан Сингълтън — каза хирургът разгорещено — самонадеяно е от твоя страна да учиш лекуващия те лекар, кога не те боли. За какво са светлините на науката, ако не за да ни помагат да решаваме такива неща? Срам, Джордж, срам! Дори опакият Джон Лоутън не би могъл да прояви повече инат!