Джеймс Купър - Шпионинът

Цезар и старата мома избягаха твърде бързо, за да могат да обмислят нещата, но те инстинктивно се отделиха от мародерите. След като тичаха известно разстояние, те се спряха и жената каза с мрачен глас:

— О, Цезар, не беше ли ужасно да се изправи преди да го положат в гроба? Сигурно заради парите. Казват, че призракът на капитан Кид още се навърта около мястото, където е заровил съкровището през миналата война 40.

— Не мисли Джони Бърч толкова алчни очи — каза негърът с все още тракащи от страх зъби.

— Сигурна съм, това ще си е грижа за всяка жива душа, да загуби толкоз пари. Харви ще е напълно презрян, беден кат църковна мишка, нещастник. Чудя се кой ли ще му върти домакинството?

— Може призрак взел и Харви — забеляза Цезар и се приближи още повече до Кейти. Но въображението и бе заето от нова мисъл. Тя реши, че не е невъзможно, в суматохата да са изоставили плячката и след кратко обсъждане с Цезар, те се осмелиха да се върнат назад, за да установят дали е така, и ако е възможно, да разберат какво е станало с Харви. Предпазливото приближаване към ужасното място им отне много време и тъй като старата мома се бе поставила мъдро на мястото на скинърите при бягството им, в търсенето на изоставено злато по пътя на отстъплението им бе обърнат всеки камък. Но независимо че викът на Цезар бе накарал разбойниците да побягнат с всичка сила, те бяха сграбчили златото така, че и самата смърт не би могла да го изтръгне от ръцете им. Усещайки, че всичко вътре е спокойно, Кейти най-накрая се осмели да влезе в къщата, където завари търговеца с натежало сърце да изпълнява последните си задължения към мъртвия. Няколко думи бяха достатъчни на Кейти да разбере грешката си, но Цезар до смъртта си продължи да изумява чернокожите обитатели на кухнята с истории за призраци, важно място сред които бе ужасното появяване на Джони Бърч.

Опасността накара Харви Бърч да съкрати и без това краткия според американския обичай период, в който мъртвите трябва да останат с нас и с помощта на Кейти и Цезар, болезнената задача скоро бе изпълнена. Цезар предложи услугите си да извърви няколкото мили до най-близкия дърводелец и докато го чакаха да се върне, тялото бе оставено, облечено с обикновените си дрехи и увито в чаршаф.

Мародерите бяха избягали веднага в гората, която бе недалеч от къщата на Бърч и когато се почувстваха защитени от тъмнината й, те спряха и започнаха да възвръщат пометения си от паниката кураж.

— Какво по дяволите прихвана бъзливите ви сърца? — попита задъхалият им водач.

— Същият въпрос може да ти се зададе и на тебе — каза му намръщено един от бандата.

— Така побягнахте, че реших че ви е подгонил Де Ланси с хората си. О, колко сте храбри като бягате!

— Следваме главатаря си.

— Тогава последвайте ме обратно, да хванем мошеника и да вземем наградата.

— Да, и докато стигнем до къщата, онзи черен дявол ще е насъскал дивия вирджинец срещу ни. По дяволите, бих се изправил срещу петдесет от наш’те, но не и срещу него.

— Глупак! — извика главатарят ядосано. — Не знаеш ли, че конницата на Дънуди е в планината, на две мили оттук?

— Не ми пука къде е конницата, но мога да се закълна, че видях Лоутън да влиза в къщата на стария Уортън докато чаках възможност да дигна коня на английския полковник от конюшнята.

— И ако вземе че дойде, куршум не може ли да го накара да млъкне, както и всеки друг?

— Да, ама не искам гнездо оси в ухото ми. Само одраскай кожата на някой от тия и няма да видиш изобщо вече спокойна нощ за грабене.

— Добре — промърмори главатарят, когато навлизаха още по-навътре в гората. — Този шашав търговец ще погребе Скица си. Ако го закачим на погребението, всяка баба и свещеник ще са срещу нас, но той ще изчака, за да се погрижи за имотеца и утре вечер грижите му ще свършат.

С тази заплаха те се скриха в едно от убежищата ек в очакване на следващия мрак, който да им даде възможност дг. обират хората необезпокоявани.

В Локъст хората не усетиха нищо от събитията в къщата на Бърч. Нападенията на скинърите винаги бяха толкова тайни, че не само потърпевшите не можеха да се надяват на помощ, но и нерядко поради страх от бъдещи грабежи, на съчувствието на съседите си. Допълнителните задължения бяха вдигнали дамите на крак с около час по-рано от обикновено, а капитан Лоутън бе станал въпреки болките си, защото никога не нарушаваше правилото да спи не повече от шест часа на нощ. Това бе един от малкото въпроси, по които между драгуна и хирурга нямаше различия. Лекарят бе прекарал нощта до леглото на капитан Сингълтън без да затвори очи нито за миг. От време на време той посещаваше и англичанина, който ранен повече духовно, отколкото физически, приемаше тези прекъсвания на съня си много зле, а веднъж се опита да се прокрадне до леглото на упорития си другар и почти успя да докосне пулса му, когато се разнесе ужасна ругатня, произнесена насън от храбрия кавалерист. Хирургът се стресна и си припомни как войниците казват, че капитан Лоутън спи с едно око. Тази група се събра в гостната, когато сутрешното агънце се появи над източния хълм и започна да разгонва мъглите покрили долината.