Джеймс Купър - Шпионинът

— Къде е торбата ти — бе първият въпрос към търговеца.

— Чуйте ме — каза Харви разтреперан. — В съседната стая умира баща ми. Пуснете ме да отида при него, да получа благословията му, да склопя очите му и ще ви дам всичко, да, всичко…

— Отговаряй като те питам или този мускет ще те прати да правиш компания на стария склеротик. Къде ти е торбата?

— Няма да ви кажа нищо, ако не ме пуснете да отида при баща си — каза Харви решително.

Мародерът вдигна ръце към него и беше готов да изпълни заканата си, по другите го спряха.

— Какво искаш да направиш? — каза той. — Забравяш за наградата. Кажи къде е стоката ти и ще те оставим да отидеш при баща си.

Бърч се подчини веднага и един от тях бе изпратен да намери плячката. Той скоро се върна и хвърли един вързоп на пода проклинайки, че е лек като перце.

— Да — каза водачът им. — Тогава тук някъде трябва да има злато, защото чувалът е бил пълен. Дай златото мистър Бърч. Знаем, че имаш злато, ти не би взел нищо друго, всеки друг, но не и ти.

— Нарушавате обещанието си.

— Дай ни златото — възкликна другият, ядосано и започна да боде Бърч с щика си докато не потече кръв. В този момент от съседната стая долетя слаб шум и Харви извика:

— Пуснете ме, пуснете ме да отида при баща си и ще ви дам всичко!

— Дай и ще отидеш при баща си, кълна се.

— Ето, взимайте! — извика Бърч и хвърли настрана кесията, която бе успял да скрие, въпреки че бе сменил дрехите си.

Бандитът я вдигна от пода с пъклен смях.

— Ще отидеш при баща си, но на небето!

— Чудовище! Нямаш ли чувства, вяра, чест!

— Чуйте го! Сякаш въжето не е вече около врата му! — каза мародерът през смях. — Няма нужда да се притесняваш мистър Бърч, ако старецът те изпревари с няколко часа, ти ще го настигнеш утре до обяд.

Харви не обърна внимание на тази безсърдечна реплика, защото през неравномерното си дишане се мъчеше да долови всеки звук, идващ от стаята на баща му, докато накрая чу името си, произнесено с глухия, гробовен глас на смъртта. Не издържа повече и изкрещя:

— Татко! Тихо, татко! Идвам, идвам! — той се втурна покрай пазача си, но в следващия миг един друг щик го прикова за стената. За щастие, ловкото му движение го спаси от смъртоносен удар и щикът прониза само дрехите му.

— Не, мистър Бърч — каза мародерът. — Познаваме те много добре, за да те оставим без наблюдение. Златото ти. Златото!

— Дадох ви го — каза търговецът в агония.

— Да, даде ни кесията, но ти имаш още. Крал Джордж плаща навреме, а ти си му направил доста услуги. Къде ти е богатството? Ако не го дадеш, никога няма да видиш баща си!

— Вдигнете камъка до тази жена! — извика търговецът. — Махнете камъка!

— Той бълнува! Той бълнува! — извика Кейти и инстинктивно се премести встрани. След миг камъкът бе изваден от мястото му, но под него имаше само пръст.

— Той бълнува! Вие го лишихте от разум! Кой нормален човек ще държи злато в огнището!

— Млъкни бърбореща глупачке! — извика Харви. — Вдигнете ъгловия камък и ще станете богати, а аз просяк.

— И ще бъдеш презрян — каза жената горчиво. — Търговец без стока и без пари не струва нищо.

— Ще има достатъчно да си плати въжето — каза мародерът и не се забави нито миг да изпълни инструкцията на Харви, при което попадна на купчина британски гвинеи. Парите бързо бяха преместени в една чанта, независимо от протестите на старата мома, която настояваше, че не са и платили и десет от гвинеите са нейни.

Доволни от плячката, многократно надвишаваща очакванията им, бандитите се приготвиха да тръгват, като смятаха да вземат и Харви, за да го предадат на американската армия и получат обещаната награда. Всичко беше готово и те се канеха да повлекат Бърч, защото той отказваше да помръдне и на сантиметър, когато сред тях се появи една фигура, която ужаси и най-закоравелите сърца. При виковете на сина си бащата бе станал от леглото и бе дошъл залитайки в стаята. Чаршафът от леглото бе увит около тялото му, а неподвижните очи и изпитото лице му придаваха вид на същество от друг свят. Дори Кейти и Цезар помислиха, че това е духът на стария Бърч и побягнаха от къщата последвани от бандитите.

Възбудата, която бе дала сили на стареца изчезна и търговецът го пое на ръце, и го занесе обратно в леглото. Последвалата реакция на организма му, ускори края на сцената.

Изцъклените очи на стареца гледаха Харви втренчено, устните му се движеха, но гласът бе недоловим. Харви се наведе и с последните дихания на умиращия получи и последната му благословия. За Харви Бърч животът по-нататък щеше да представлява низ от лишения и злини, но никакви страдания, никакви нещастия, резултат от бедността и лошата му слава, нямаше да го накарат да забрави тази благословия. Тя вечно щеше да осветява образите от миналото и да хвърля свято сияние и в най тъжните му часове на отчаяние. Щеше да прави мисълта за бъдещето по-лека чрез молитвите на смирения пред бога дух и щеше да му даде сигурност, че е изпълнил задълженията на синовната любов.