Джеймс Купър - Шпионинът

— Не съм и очаквал друго, майор Дънуди.

Драгунът се обърна към сестрите и фигурата на Франсис отново прикова погледа му. Тя бе станала от стола и бе вдигнала умолително ръце. Той се видя неспособен да се бори с чувствата си и след като се извини, че временно ще ги напусне, излезе от стаята. Франсис го последва и той се подчини на погледа й, който го накара да влезе отново в стаята, в която се бяха срещнали преди малко.

— Майор Дънуди — каза тя с едва доловим глас като му посочи стол, а лицето й, досега смразяващо бяло, отново бе поаленяло.

Тя се пребори със себе си за момент и продължи:

— Вече ви засвидетелствувах колко много ви ценя. Дори сега, когато така болезнено ме уязвихте не желая да го крия. Повярвайте ми, единствената вина на Хенри е неблагоразумието. Страната ни не може да пострада от това.

Тя отново спря и почти загуби дъха си. Цветът и се смени бързо от червен до бял, после отново страните и се изпълниха с кръв, когато добави бързо с дълбок глас:

— Обещах да стана ваша жена, когато в страната отново се възстанови мирът. Освободете брат ми под гаранция и аз ще застана с вас пред олтара още днес, ще ви последвам в лагера ви и като съпруга на войник, ще се науча да търпя лишенията на войнишкия живот.

Дънуди грабна ръката, която тя бе протегнала към него и я допря до гърдите си. След това стана и закрачи развълнуван из стаята.

— Франсис, не казвай нищо повече, умолявам те, освен ако не искаш да разбиеш сърцето ми.

— Значи отблъскваш протегнатата ми ръка? — тя се изправи с достойнство, макар че треперещата й устна ясно издаваше борещите се в нея чувства.

— Да я отблъсквам! Нима не молих за нея със сълзи? Нима тя не бе обект на всичките ми земни желания? Но да я взема при тези обстоятелства би било позор и за двама ни. Ще се надяваме на нещо по-добро. Хенри трябва да бъде оправдан, може дори и да не бъде съден. Няма да пожаля никаква намеса от моя страна, знай това добре и, повярвай ми Франсис, Вашингтон не е съвсем неблагосклонен към мен.

— Същият този документ, тази злоупотреба с доверието, ще го направи непреклонен по отношение на брат ми. Ако заплахите и молбите можеха да променят разбиранията му за правосъдие, щеше ли Андре да пострада? — промълви Франсис и избяга отчаяна от стаята.

Дънуди остана за миг като гръмнат, после излезе с намерение да се оправдае пред нея и да разсее страховете й. В коридора, разделящ двете стаи, го пресрещна едно окъсано момче, което огледа униформата му и като му подаде лист хартия, незабавно излезе през външната врата. Объркаността на мислите му и това неочаквано появяване едва дадоха време на майора да забележи, че пратеникът беше зле облечено местно момче, и че в ръцете си държеше една от тези играчки, които се купуват в града. То я гледаше с чувството на човек, спечелил я честно с услугата, която е направил. Майорът насочи вниманието си към съдържанието на писмото. Беше написано на изпокъсана и изцапана хартия и едва се четеше. След известно време той успя да прочете следното:

„Редовните са се вдигнали на крак.“ 35

Дънуди се сепна и забравяйки всичко освен дълга си на войник излезе от стаята. Когато излизаше вън при войниците си, на един далечен склон видя бързо препускащ конен патрул. Чуха се няколко изстрела бързо един след друг и след миг тръбата засвири сигнал „На оръжие“. Когато стигна до ескадрона си, всички вече бяха в трескаво движение. Лоутън бе вече на коня си и взирайки се в далечния край на долината изкрещя на тръбачите с глас не по-слаб от тръбите им:

— Свирете, момчета, нека знаят тези англичани, че вирджинската конница е срещу тях!

Отрядите и патрулите сега се изляха в долината и всички докладваха един по един на командващия офицер, който отдаваше заповедите си уверено и твърдо, което гарантираше изпълнението им. Само веднъж, когато обръщаше коня си, Дънуди се осмели да погледне към къщата и сърцето му се разтуптя необичайно бързо, когато на прозореца на стаята, в която бе говорил с Франсис видя силует на жена със сключени ръце. Разстоянието беше голямо за да различи чертите й, но той не се съмняваше, че това е неговата любима. Бледността и слабостта му не се задържаха дълго. Когато пришпори коня си към предполагаемото място на битката, на обгорялото му от слънцето лице се изписа нетърпение и драгуните, които търсеха у него знак за собствената си съдба, видяха отново обичайното бляскане на очите и оживлението, което така често бяха виждали у него преди битка. Когато всички конници се събраха, броят им достигна двеста. Имаше също така и малко на брой хора, които използваха за водачи, но при нужда и те се включваха в боя като пехотинци. По заповед на Дънуди те се заеха да събарят оградите, които биха могли да попречат на движението на конницата. Поради липсата на грижи задачата им, причинена от войната, никак не бе трудна. Дългите редици здрави огради, които сега опасват страната, преди четиридесет години бяха непознати. Тогавашните се използваха повече за целите на земеделието, отколкото като постоянни заграждения и изискваха непрекъснатите грижи на стопанина, за да ги опази от дъждовете и студа през зимата. Непосредствено до къщата на мистър Уортън имаше няколко построени с повече внимание, но другите в долината бяха порутени и конете лесно можеха да ги прескачат. Той като на мястото предвидено за битката нямаше много какво да се разчиства, хората бързо свършиха и заеха предвидените за тях позиции.