Джеймс Купър - Шпионинът

— В края на краищата, може би ни измъчват безпочвени страхове и когато разбера обстоятелствата, Хенри може да се окаже само военнопленник. В такъв случай ще мога да го пусна под гаранция.

Няма по измамно чувство от надеждата и изглежда младостта има щастливата привилегия да приема всички удоволствия, към които отдаването на това чувство води. Когато ние самите най-много заслужаваме доверие, тогава и най-малко сме склонни да не се доверяваме на другите, когато мислим, че нещо трябва да стане, най-много сме склонни да мислим, че то ще стане.

Полуоформените надежди на младия войник бяха предадени на отчаяната сестра повече с очи, отколкото с глас, и кръвта отново се върна върху страните й.

— О, не може да има причина да се съмнявам. Знам… знаех, че няма да ни изоставиш, в момент, когато най-много се нуждаем от теб — чувствата й надделяха и развълнуваното момиче намери облекчение в сълзите.

Утешаването на тези, които обичаме е една от най-скъпите привилегии на чувствата, и майор Дънуди, макар и твърде малко окуражен от собствената си идея за изход, не можеше да убие надеждите на Франсис, която, докато той бършеше сълзите й, бе облегната на рамото му трепереща, по изпълнена с нова увереност в безопасността на брат си и закрилата на своя любим.

Когато се овладя напълно, тя, вече с нетърпение, го поведе към другата стая, за да сподели със семейството си радостната новина, в чиято истинност сега бе уверена.

Дънуди я последва неохотно и с предчувствия за резултата, но само след няколко мига той се изправи пред роднините си и събра цялата си решителност, за да посрещне твърдо изпитанието.

Младите мъже размениха искрени и сърдечни поздрави, а Хенри Уортън се владееше така, сякаш нищо не се бе случило.

Но ужасът, че е спомогнал за ареста на приятеля си, че животът на капитан Уортън е в опасност, както и късащите сърцето му думи на Франсис създадоха у Дънуди безпокойство, което въпреки всичките си усилия той не можеше да скрие. Останалите го приеха сърдечно и искрено не само поради това, че го познават и че са му задължени, но и поради това, че нямаше как да не прочетат надеждата в изразителните очи на момичето до него. След като поздрави всеки поотделно, майор Дънуди кимна на войника, оставен благоразумно от капитан Лоутън да охранява пленника да излезе. Обърна се към капитан Уортън и го попита тихо:

— Кажи ми Хенри, за обстоятелствата около залавянето ти маскиран, както докладва капитан Лоутън и помни… помни, че трябва да отговориш само ако желаеш.

— Капитан Дънуди, използвах маскировката за да се видя с близките си без да рискувам да попадна в плен.

— Но ти не си бил маскиран преди да видиш, че нашите конници приближават?

— О, не — прекъсна го Франсис нетърпеливо, забравяйки положението в което се намират. — Сара и аз го маскирахме, когато се появиха драгуните. Откриха го само поради нашата несръчност.

Лицето на Дънуди просветна докато слушаше обясненията на своята любима:

— Вероятно сте използвали нещо, което сте намерили под ръка в тази ситуация?

— Не — каза Уортън изпълнен с достойнство. — Дойдох с тези дрехи от града и ги взех за да ги използвам така, както ги използвах. Смятах и да се върна с тях по обратния път.

Ужасената Франсис се дръпна от мястото между брат си и любимия си, където я бе отвело силното й вълнение и когато цялата истина проблесна в главата й, тя се отпусна в един стол и загледа двамата млади мъже обезумяла.

— А постовете? Тези при Уайт Плейнс? — Дънуди пребледня.

— Преминах ги също маскиран. Използвах този пропуск и платих за него. Тъй като на него фигурира името Вашингтон, предполагам че е фалшив.

Дънуди взе припряно късчето хартия от ръцете му и заразглежда подписа мълчаливо. Войникът у него взе надмощие.

— Капитан Уортън, откъде взехте този документ?

— Това е въпрос който нямате право да задавате.

— Моля за извинение сър, но чувствата ми ме подведоха.

Мистър Уортън, който до този момент слушаше с голям интерес, сега се овладя колкото да каже:

— Сигурен съм майор Дънуди, че този пропуск не може да е от значение, такива се използват ежедневно по време на война.

— Името не е фалшиво — каза драгунът тихо, докато гледаше буквите. — Нима не става дума за предателство? Злоупотребено е с доверието на Вашингтон, тъй като подписът му е фалшифициран. Капитан Уортън, дългът не ми позволява да ви освободя под гаранция. Вие трябва да ме придружите до нашия щаб.